България си остава същата | Новини и анализи от България | DW | 26.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България си остава същата

Без изненади, в пълно съзвучие със сякаш умишлено вялата предизборна кампания и с натрапващото се усещане за предрешеност - така преминаха местните избори и референдумът. Какво означава това за България?

Анализ на Ясен Бояджиев:

И по-конкретно - с известна условност заради непълните все още данни, предстоящите на много места кметски балотажи и липсващата пълна картина за избраните общински съветници, чийто брой е основният показател за влиянието на партиите - потвърдените в неделя предварителни очаквания могат да бъдат формулирани така: предизвестен победител; без съществени промени в политическото статукво на национално ниво; ниска избирателна активност; умерен организационен хаос (донякъде обясним със сложността на гласуването с по няколко бюлетини) и (както винаги) успешно изпълнени стари и нови схеми за подмяна, контролиране и купуване (кеш или в натура) на вота.

Някои отдават липсата на изненади и ниския градус на изборно напрежение (поне на повърхността) на някакво придвижване към демократична нормалност. Дали?

Победители и не толкова

Отдавна е банална истина, че заради характера си местните избори дават възможност на всяка партия да намери с какво да се похвали. Тези избори не правят изключение. И все пак може да се каже, че още след първия тур има очевидни победители и очевидно провалили се участници.

Предизвестеният победител е ГЕРБ. Управляващата (макар и този път в коалиция) партия очаквано разширява присъствието си в местната власт. На предишните местни избори през 2011 година тя спечели кметските места в 14 от областните градове и в общо 81 общини. Сега още след първия тур вече има 10 кметски места в областни градове, а след балотажа е твърде вероятно броят им да нарасне до около 20. И няма да е чудно, ако общият брой на управляваните от ГЕРБ общини достигне 120. Което не е далеч от половината български общини.

Редакцията препоръчва

Освен на стройно изградените и дисциплинирани местни структури, победата на ГЕРБ се дължи и на явно много успешното осъществяване на изборния лозунг на партията, повторен и разяснен и в изборния ден от нейния лидер и премиер на страната - „видими резултати”. Зад който остават скрити не толкова видимите схеми и клиентелистки бизнес мрежи на характерната за България особена форма на преливане и усвояване на (държавни и най-вече европейски) ресурси от централната към местната власт.

Всъщност, ако се съди по предварителните резултати, единственото, в което победителите от ГЕРБ пак се провалиха, е заканата да отнемат някои от традиционните райони на Движението за права и свободи. Именно ДПС е вторият очевиден победител. Макар отново да не премина отдавна доближената граница и все още да не е втора политическа сила в страната. Не е ясно обаче дали Движението изобщо желае да преминава тази граница. Без изненада то укрепи властта си в т.нар. смесени райони и продължи отдавна очерталата се тенденция да разширява позициите си и в други райони - благодарение преди всичко на ромския вот. При 34 общини преди четири години, ДПС още след първия тур печели в 30 и се заканва да го направи след балотажа в още над 20.

Потвърдиха се и прогнозите, че големият губещ на изборите ще е БСП. След местните избори през 2011 година партията имаше кметове в 8 областни града и в общо 57 общини, а в изборите за местни съвети спечели общо около 24 на сто от гласовете на национално равнище. Сега този процент е двойно по-нисък. Не е сигурно дали партията въобще ще има кмет на областен град след 5-те или 6-те балотажа, в които ще участват нейни представители. Провалът ѝ е особено забележим в най-големите областни градове като София, Пловдив, Варна и Бургас. Кризата в социалистическата партия след безславното ѝ управление по времето на Орешарски очевидно се задълбочава. Немощната ѝ опозиционност и практическото ѝ отсъствие от дебата в ключови за реформите сфери (като конституционните промени, например) вероятно са част от причината. По-скоро обратен резултат е дал и последвалият рязък завой към още по-леви и популистки послания и откровено проруски позиции.

Мнозина предричаха провал на местните избори и за Реформаторския блок. Това обаче е може би единствената прогноза за тези избори, която очевидно няма да се сбъдне. На национално равнище Блокът запази и дори разшири леко влиянието си и е твърдо четвърта политическа сила. Един от издигнатите от него кандидати за кмет в областен град е вече избран, трима ще са на балотаж, резултатът в София беше добър, във Варна Реформаторите си извоюваха второто място, пробив имаше и в градове като Шумен и Кърджали. Което обаче не означава, че бъдещето пред тази формация е безоблачно на фона на продължаващия застой в организационното ѝ развитие, а и заради съмненията в силата на вътрешната ѝ спойка и в изпълненото ѝ с компромиси присъствие във властта.

Проваленият референдум

Напълно според очакванията резултатът от референдума за електронното гласуване няма да е задължителен. Всъщност може да се каже, че референдумът беше съзнателно провален. Най-напред бе запазено (с решаващата роля на управляващата партия, която в последния момент оттегли предложението си за сваляне на прага за валидност) трудно изпълнимото условие да са участвали не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори (в случая над 3,5 милиона). След това с пасивността си в кампанията партиите на практика „скриха” референдума, така че мнозина въобще не научиха за провеждането му, да не говорим за смисъла, предимствата и недостатъците на двата отговора. На този фон постигнатият процент на участие и мощният положителен отговор, изпращащ въпроса за разглеждане в парламента, могат да бъдат оценени като голяма гражданска победа.

Bulgarien Kommunalwahlen

Над 70 на сто от избирателите, взели участие в референдума, са гласували с "да"

Въпреки декларациите им, голяма част от партиите очевидно не горят от особено желание за подобна промяна в изборната система. И то не толкова заради техническите въпросителни пред нейното въвеждане, колкото заради страха, че тя би привлякла към участие в политическия живот хиляди млади, образовани, динамични и независими хора, каквито са голяма част от българите по света. По-лесно е с твърдите партийни ядра и с хората, зависими под една или друга форма от властта.

Впрочем, както вече стана дума, кампанията за местните избори не беше кой знае колко по-активна от тази за референдума и съответно участието в тях също не беше кой знае колко по-високо. Основната причина за това е, че местните избори са все по-малко състезание на политики, идеи и стратегии за развитие и все повече премерване на икономическа мощ в битка за овладяване на позициите, от които се разпределят обществени поръчки и европейски фондове. Методите на „убеждаване” в тази битка са други.

"Никакви проблеми нема, всичките мероприятия се спазват"

В пълно съзвучие с прогнозите, схемите за купуване и подмяна на вота бяха задействани по план. В черноморски град (по традиция един от най-съблазнителните) вечерта пред изборите с автомобили от цяла България пристигат стотици непознати. Първо са на банкет, а от 6 сутринта окупират избирателните секции. На местните им се налага да чакат часове, за да успеят да гласуват. В пазарджишко село десетки новорегистрирани „избиратели” са докарани организирано. В монтанско село местните правят жива верига, за да попречат на пришълци да избират вместо тях. Телевизионни репортажи показаха много други подобни сцени.

Това е финалният етап от отдавна известната схема, с която държавата така и не успя да се справи - десетки хиляди хора далеч преди изборите бяха организирано пререгистрирани „по настоящ” (често дори несъществуващ) адрес в други населени места, за да бъде използван гласът им там.

Цели ромски махали от рано сутринта са под строй на опашка пред избирателните секции. Отвън наблюдатели внимателно броят колко и кои са влезли да гласуват. Както на всички други избори, телевизионните репортажи разкриха и множество случаи на директно купуване на гласове. Показаното вероятно е само върхът на айсберга.

Често плащането не е в брой, а в натура. Социологическо проучване преди изборите показа: всеки шести българин смята, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Във врачанско село, което е един от символите на превръщането на местното управление във феодално владение, в месеца преди изборите стотици възрастни хора бяха изпратени на море на разноски на кмета. Други жители на същото село твърдят, че са били заплашвани и затова отивали до урните със страх. Притесняват се от побой и палежи, но никой не смее да се оплаче открито. „Никакви проблеми нема, всичко си е наред. Всичките мероприятия се спазват”, казва многозначително стара жена от селото и бърза да се отдалечи от телевизионната камера.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Нормализация или укрепване на порочния модел?

Тези избори едва ли са свидетелство за демократична „нормализация”. Те са по-скоро свидетелство за все по-масовото примиряване и приспособяване към порочния модел, при който преплитащи се политически и бизнес интереси овладяват институциите, властта и целия живот в местните общности.

Колкото до националната политика, тези местни избори едва ли ще имат особено значение. И едва ли ще създадат „нова политическа реалност” (по думите на лидера на ДПС), която да наложи промяна в политическото статукво. Съдбата на управляващата коалиция ще зависи по-скоро от онова, което ще последва след този вот - например дали ще бъдат приети конституционните промени и антикорупционният закон. И дали ще бъдат предприети наистина дълбоки реформи или само тяхна имитация.

Подобно съдържание