България: престъпления без наказания | Новини и анализи от България | DW | 01.08.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България: престъпления без наказания

Едно завършило съдебно дело и едно едва започнало разследване по две еднакво отвратителни престъпления дават ясен отговор на въпроса защо българското правораздаване е бавно и неефективно. Коментар на Ясен Бояджиев.

Две убийства с еднакво негодни доказателства

Две убийства с еднакво негодни доказателства

В края на юли 2004 година маскирани като антимафиоти мъже застреляха в центъра на София един от създателите на мутренските групировки и петимата му охранители. Седем години по-късно петчленен съдебен състав по дело, продължило цели пет години и половина, единодушно оправда четиримата обвинени за престъплението.

Присъди по телевизията

За да изпревари дежурните и тогава, и сега обвинения в смисъл „ние ги хващаме, те ги пускат”, съдията побърза да обясни, че не са били събрани „дори и минимално необходимите категорични доказателства", за да бъде присъдата друга.

Ministerpräsident Boyko Borisov und Innenminister Zvetan Zvetanov Bulgarien

Те обичат да критикуват съда

По време на убийството и на „събирането” на доказателства професионален началник на полицаите бе днешният премиер. Той пък, в непроменен и до днес стил, тогава побърза да посочи четиримата „убийци” по телевизията. После заради медийните си изяви се наложи да се яви като свидетел на делото. „Категоричен съм, че това са лицата, които са извършители на престъплението", каза той в съдебната зала и нарече доказателствата "неопровержими". Освен това полицейският началник, също като други свидетели – герои от „борческия” период на прехода и негови стари познайници - бил много учуден от разстрела, тъй като познавал убития единствено като човек, занимавал се с трансфер на футболисти.

Доказателствата - „100% сигурни”, но негодни

По онова време „дясна ръка” на началника в МВР, както и после в софийското кметство, бе днешният вътрешен министър. Негово любимо занимание е да критикува „необективния съд” и също да раздава „неопровержими” присъди по телевизията.

В центъра на София бе намерено тялото на млада жена. Кой знае защо МВР, което иначе ни информира за щяло и не щяло, този път дни наред си мълча. Затова пък в познатия стил до и от медии, старателно поддържащи всяка власт, изтече „информацията”, че нямало следи от насилие, а и ставало дума за клошарка. В интернет обаче се завихри буря от обществено възмущение и потулването на случая стана невъзможно. На всичко отгоре се задаваше и вот на недоверие с главен герой вътрешният министър. И той взе нещата в свои ръце, като два дни преди вота първо направо от трибуната на парламента, а след това и на специална пресконференция заедно с подчинените си посочи двамата извършители, обяви, че срещу тях са събрани „100 процента сигурни” доказателства и ги описа подробно.

После съобщеното от него се оказа безразборна смесица от повече предположения и измислици и по-малко факти, която щеше да е много смешна, ако случаят на беше толкова трагичен.

Единият „извършител” например първо нямаше задграничен паспорт, за да избяга в Турция, но после се прибра точно от там. При това с алиби, изградено по огласените от министъра и подчинените му обстоятелства и „доказателства”.

Justitia - Göttin der Gerechtigkeit

Българският пациент

Другият „извършител” пък засега бе оставен в ареста. Съдът обаче изрично предупреди, че досегашните „100 процента сигурни” доказателства срещу него „не биха били достатъчни при по-нататъшното разследване или да се постанови присъда”.

Правосъдие и лъскане на имиджа

Така кризисното лъскане на имиджа на министъра се оказа не само в пълно противорчие с правото, но и с елементарните правила на криминалистиката. Поради което за съжаление има голяма вероятност и това престъпление да остане без наказание.

И двете престъпления са еднакво отвратителни – независимо дали става дума за поръчково или за битово убийство, за мутра или за обикновено момиче. Еднакво негодни са и „доказателствата”. Те доказват единствено безсилие и некомпетентност. И дават, може би не единствения, но напълно валиден отговор на въпроса защо българското правораздване е бавно и неефективно.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама