България през 2015: много пропуснати възможности | Новини и анализи от България | DW | 26.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България през 2015: много пропуснати възможности

2015 е поредната година на пропуснатите възможности за България, смята Даниел Кадик от германската фондация „Фридрих Науман“. В интервю за ДВ чуждият наблюдател прави равносметка на отминаващата година.

Дойче веле: С какво ще запомните 2015 година в качеството си на пряк наблюдател на политическите процеси в България?

Даниел Кадик: Връщам се от посещение в Румъния. Бях в сградата на парламента в Букурещ в момент, когато тя бе атакувана от около 2 000 овчари. Беше ми много любопитно, но заедно с това щурмът ме накара да потърся приликите и отликите между случилото се в Румъния и България през 2015-та. За България отиващата си година може с пълна увереност да се нарече „Година на пропуснатите възможности“. Защото наистина бяха пропуснати много благоприятни обстоятелства за страната след повторния избор на Бойко Борисов за премиер в края на 2014 година. Не се случиха нито обещаните реформи, нито пък бе създадено стабилно правителство. Но това, с което наистина ще запомня българската 2015 година, са осезаемо нарасналите чувства и възприятия на хората тук за собственото им нещастие. Това, водещо до отчаяние, състояние на нещата трябва да бъде променено на всяка цена и колкото е възможно по-бързо!

ДВ: Защо гласуваните промени в Конституцията оставят впечатление за половинчата и недовършена съдебна реформа?

Daniel Kaddik Friedrich Naumann Stiftung in Sofia

Даниел Кадик

Д. Кадик: Би било твърде пресилено да се нарекат „реформа“ окончателно приетите наскоро промени в Конституцията по отношение на съдебната власт. С тях по-скоро се потвърждава съществуването на отдавна висящи проблеми в българското правосъдие, които в немалка степен са свързани с прекаленото овластяване на ключови фигури в съдебната власт и особено тази на главния прокурор. Така, че тази „реформа“ няма да промени нищо към добро в българското правораздаване. Големите надежди в това отношение не се оправдаха. Нещо повече, приетите промени потвърждават неограничената власт на главния прокурор, което аз намирам за много опасно развитие. Демокрацията изисква проверки и отчетност на своите институции. В случая с главния прокурор балансът е нарушен. Още по-фрапантна е конституционната поправка, посредством която квотата на прокурорите във Висшия съдебен съвет става доминираща при избора на съдии. Естествено ще бъдат предпочитани съдии, които се харесват на прокурорите. Всичко това се случва на фона на несекващите негативни доклади от наложения на България европейски мониторинг върху състоянието и проблемите в българското правораздаване и вътрешна сигурност. Те непрекъснато алармират, че проблемите продължават да се задълбочават.

Не работят добре институциите за борба с корупцията

ДВ: Може ли Румъния да бъде пример за България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията?

Д. Кадик: Да, има голяма разлика между постигнатото в Румъния и в България по отношение на борбата с корупцията. На север от Дунав през последните няколко години бързо бяха натрупани много червени точки в противодействието на висшата политическа корупция. Значителен брой високопоставени политици, държавни чиновници и крупни бизнесмени бяха арестувани за рушветчийство, а част от тях вече излежават присъди в затворите.

Bulgarien Demonstration gegen Flüchtlinge in Sofia

Демонстрация срещу бежанците, нищо че те избягваха България

Но заедно с това в Румъния се появи проблем във връзка с прекалено голямата власт и нищожната отчетност на двете агенции /антикорупционната и тази за проверка на лоялността и имуществото на заподозрените в подкупност – б.а./, създадени специално за противодействие на корупцията под чадъра на независим от Румънската прокуратура обвинител. Вече има обвинения, че двете институции използват огромната си власт, за да преследват „враговете“ си в определени партии. По много дела срещу корупцията няма събрани достатъчно доказателства, но това не пречи заподозрените да бъдат хвърляни в ареста. Лично се убедих, че и в Румъния не е изградена надеждна система за отчет и проверка дали не се надвишават правомощията на специализираните институции. Определено върху двете антикорупционни агенции няма установен адекватен контрол от страна на парламента. Но засега това състояние на нещата среща широка подкрепа от страна на румънските избиратели: последните сондажи показват, че над 60 на сто от тях са съгласни гражданските свободи да бъдат ограничени в името на успешната борба с корупцията. Повечето от румънците приемат и да се погазват основните закони, ако това е необходимо, за да бъдат залавяни рушветчиите. Тоест, налице е опасен консенсус антикорупционните агенции да нарушават закони, за да ловят закононарушители. В България пък е точно обратното – липсата на контрол над институциите, призвани да се борят с корупцията, им позволява да не правят нищо съществено. И в двата случая потърпевши са свободата и демокрацията.

Българите са раздвоени между Русия и Турция

ДВ: Кои външни опасности и предизвикателства за България през 2015-та ще бъдат злободневни и през идната 2016 година?

Bulgarien Wahlen

2016 - година на предсрочни избори в България?

Д. Кадик: Кризата с бежанците зае важно място сред главоболията на Европа през отиващата си година. Но не ми се струва, че огромният поток от хора беше някакъв съществен проблем за България – страната просто беше заобиколена. Доводите ми са подкрепени от лични наблюдения. Посетих редица бежански центрове в страната и се удивих колко много свободно пространство има в тях. Техните обитатели определено не искат да останат в България. Преди да влязат в страната бежанците получават пропагандни листовки, на които пише „Не идвайте в България!“. Според мен, по-голям проблем от бежанския е раздвоението на българите във връзка с враждата между Русия и Турция. И двете държави будят сантименти сред хората в България. Възможно е това да доведе до нарастване на напрежението между турското малцинство и поддръжниците на „Атака“ например. Създалото се напрежение между Европейския съюз и Русия пък се използва от руската пропаганда за активиране на русофилската част от населението и за насаждане на антиевропейска реторика. Надявам се, че етническият мир в страната все пак ще бъде опазен.

Ще има предсрочни избори

ДВ: Какво е основното ви предвиждане за българската 2016?

Д. Кадик: Главните ми страхове са свързани с това да не би новата година да се окаже отново година на много изпуснати за България възможности. Не съм сигурен, че ползата от предсрочни парламентарни избори, заради проблемите с участието на Реформаторския блок в правителството, ще бъде по-голяма от вредата. ДПС вече изрази позиция в подобна посока. Евентуални предсрочни избори несъмнено ще се отразят лошо на доверието на българския народ в неговите управници. Убеждението ми е обаче, че такива избори все пак ще се състоят следващата година. По отношение на предстоящия избор на президент мисля, че в лицето на президента Росен Плевнелиев българският народ намери един убеден демократ, който успя да състави и две служебни правителства. Името му се ползва с голямо уважение на международно равнище. Надявам се, че десните партии в България ще проявят достатъчно разум да не се конкурират помежду си и ще застанат зад президента Плевнелиев в името на България.