България пред избори: идва ли часът на “патриотите“ | Новини и анализи от България | DW | 22.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България пред избори: идва ли часът на “патриотите“

Втренчени в новата формация на Петков и Василев изпускаме от очи какво се случва с партиите, близко до електоралния праг. А там „дебнат“ например „патриотите“, които могат да спечелят от отлива на избиратели от ИТН.

Коментар на Петър Чолаков:

Изследванията на нагласите на избирателите, публикувани през септември, показват отлив в подкрепата за ИТН. Изглежда борбата за „наследството” на политическия проект на Трифонов вече тече. Възходът на партията на Слави през пролетта и лятото на 2021 се дължеше и на привличането на вот, отишъл през 2016 за „патриотични формации” – успехът на ИТН бе за сметка на „Обединените патриоти”.

Кои дебнат под електоралния праг?

Голяма част от общественото внимание е съсредоточено върху формацията на Кирил Петков и Асен Василев и това какви гласове биха привлекли, а случващото се под електоралния праг почти не се коментира. Възможно ли е обаче спадът на ИТН да даде тласък на „патриотични” формации, дебнещи „под чертата”? Изгрява ли звездата на Костадин Костадинов? Подкрепата за проекта му се стабилизира на около 3,5% („Алфа рисърч”) – „Възраждане” са най-близо до прескачането на 4%-та бариера.

Редакцията препоръчва

Да напомня, че изследванията на електоралните нагласи произвеждат данни, написани в пясъка – това са моментни снимки, не резултати от изборите. Възможно е Трифонов да се съвземе и/или конкурентите му да се препънат. Самите социологически агенции оценяват различно ерозията при ИТН. За „Алфа Рисърч” проектът губи 7 процентни пункта в сравнение с показаното на вота на 11.07., докато за „Галъп” драмата при шоумените е далеч по-голяма – сриват се до четвъртото място.

Предизвикателство е да се улови в детайли случващото се под електоралния праг: според „Галъп” „Възраждане” биха получили 3,1% от вота, а според „Тренд” – 2.9%.  Пояснявам, че е нормално различни изследвания, правени в различни времеви периоди и с различна методика, да не дават сходни резултати и не е коректно да бъдат съпоставяни.

Факт е обаче също така, че самите изследвания на свой ред въздействат върху нагласите на избирателите. „По-конюнктурно” и „опортюнистично” ориентираните ще се насочат към тези, които изглежда имат по-големи шансове за успех.

Не е изключено „Възраждане” да спечели от охлаждането на ИТН, а и на ИБГНИ (случващото се там заслужава отделен коментар). Липсват обаче достатъчно данни за профила на „отдръпналите се”.

Ще посегнат ли към патриотичната ниша?

Има основания да се смята, че много от „прелетните птици”, които напускат ИТН, по принцип често менят политическите си предпочитания. Част от тях може би ще отидат в „Продължаваме промяната” (ПП). Тук ключовият въпрос е: ще посегне ли Кирил Петков към патриотичната ниша? Той може да се изкуши да играе и на тази струнка (акцентирайки на послания като „завърших Харвард, но предпочетох да се завърна в България”, „отказах се от канадското си гражданство” и пр.).

Лидерът на Възраждане Костадин Костадинов

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов

Лидерката на БСП Нинова, която също може да спечели от срива при ИТН, вече попита „новобранците”: какво мислят в ПП за Истанбулската конвенция и позицията на България за кандидатурата на Северна Македония за членство в ЕС? Аз бих допълнил: а какво казват за проблематичните българо-руски отношения, за „шпионските скандали”, за флегматизма, демонстриран от Прокуратурата на Република България, по случая „Гебрев”?

На първо четене, служебният кабинет „Янев 1”, в който участваха Петков и Василев, е категорично проевропейски и проатлантически; такива, изглежда, са и собствените им биографии. Електоратът на ПП и, примерно, този на „Възраждане” би трябвало да е принципно различен. Твърдата „пронатовска”, критична към управлението на Вл. Путин позиция на ПП ще стесни електоралната ѝ ниша, като успокои БСП и зарадва „патриотите” изобщо.

Същевременно, политическите послания на Петков и Василев са откровено популистки: смятат да постигат леви цели с десни политики. К. Петков се определя като десен човек, но потърси ракета-носител в „Екогласност”, която от години е част от орбитата на БСП; лидерът на „Екогласност” – Ем. Георгиев – е осветен като агент на ДС. Как десните избиратели реагират на тези ходове на ПП?

Петър Чолаков

Петър Чолаков

Лявото и дясното не са понятия от миналото – въпросът „кажи ми каква ти е данъчната политика, за да ти кажа какъв си”, остава валиден лакмусов тест. Разломът либерализъм/консерватизъм е дори по-релевантен. Предстои да видим програмата на "Продължаваме промяната", за да видим как тя ще се позиционира. Допускам, че ще потърси „по-неангажиращ” език, ала политиката на „отворените към всички врати” може лесно да се превърне във всеядност.

В изолация, ако прескочат бариерата

Не е изключено „Възраждане” да влезе в 47-ото НС. Но ако това се случи, по-скоро ще остане в изолация (макар че могат да намерят общ език по някои теми с БСП). Влизането на партията на Костадинов обаче може да се окаже повратна точка. Ако и 47-ият парламент не произведе редовен кабинет и харизмата на Петков завехне бързо, ако Слави продължава да губи гласове, ако икономиката зацикли още по-силно (ръстът на инфлацията и главоломният скок на цените на електроенергията вече са факт), а пандемията се развихри с нова сила, хората ще потърсят нови месии. Тогава може да настъпи златният миг на радикалните политически предприемачи.

Подобно съдържание