България преди 30 години: когато се наливаха основите на демокрацията | Новини и анализи от България | DW | 01.03.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България преди 30 години: когато се наливаха основите на демокрацията

Легална партия ли е БКП, има ли място ДПС на Кръглата маса, кой разпалва антибългарски настроения? С тези теми е живяла България преди 30 години, показват архивите. Ето откъси от водещите публикации на два вестника:

Български издания от преди 30 години

Български издания от преди 30 години

„Законна организация ли е БКП?" - пита от първата си страница вестник „Демокрация“ на 14 февруари 1990 година. Първите демократични избори, които трябва да излъчат VII Велико Народно събрание, ще се проведат след по-малко от четири месеца. Основната задача на ВНС е да приеме новата конституция на страната, която да постави рамките на политическите, икономическите и обществените процеси в България занапред. Страниците на двата ежедневника – „Демокрация" и „Работническо дело" – отразяват като огледало противопоставянето между управляващи и опозиция.

Редакцията препоръчва

На първата страница на вестник „Демокрация" от 16 февруари четем: „Няма шанс за БКП". Авторката на статията пише , че „Българската комунистическа партия е конгломерат от 3-4 политически партии в диапазона от фашистки до социалдемократически". Комунистите имат най-добре организираната политическа сила, която има за своя най-висша ценност България, свободата и благоденствието на българския народ", отговарят им от редакцията на „Работническо дело“ на следващия ден.  

В броевете на двата ежедневника от месец февруари 1990 година откриваме много теми и сюжети, които са ни познати и до днес.

И ДПС иска да седне на Кръглата маса

„Движението за права и свободи“ е основано на 4 януари 1990 година. Сред декларираните приоритети са „постигане на разбирателство, единство и сътрудничество на българските граждани, зачитане правата и свободите на всички общности в страната, осигуряване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности, недопускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация“. За председател е избран Ахмед Доган*. На 13 февруари Координационният съвет на СДС „изслуша Меди Доганов (Ахмед Доган – б.р.), ръководител на движението, който представи движението, неговия устав, платформа, структура“, съобщава вестник „Демокрация“. Желанието на ДПС е да се включи в Кръглата маса от страната на Съюза на демократични сили (СДС), но партията впоследствие не се съгласява.

АЕЦ Белене

Строежът на АЕЦ „Белене" е временно преустановен, съобщава вестник „Демокрация“ на 16 февруари 1990 година. „Градът на Алеко не иска АЕЦ" предават репортерите на вестника и допълват, че цялата общественост в града е в стачна готовност. Гражданите на Свищов настояват да спре строителството „в силно земетръсния район поради ниското качество на монтажните работи и по проекти, датиращи от 1969 година". Строителството е незаконно, започнало е въпреки категоричната преценка на БАН, че „най-неподходящото място за строеж в България е площадката в Белене". Протестиращите са образували жива верига около града и са блокирали ж.п.-транспорта. Недоволство будят „неоправданите с нищо досега" разходи по строежа и поддръжката. Проектът е замразен по-късно същата година**.

Площадката в Белене: злополучният проект за втора АЕЦ в България

Площадката в Белене: злополучният проект за втора АЕЦ в България

Македония

За „опит за намеса във вътрешните работи на България“ пише вестник „Работническо дело" на 17 февруари. От изданието визират обръщението на парламента на Социалистическа федеративна република Югославия, в което се приветстват демократичните промени в България, но апелират „новата демократична власт в НР България отново да създаде условия за изява на националната и културната самобитност на македонското национално малцинство и за зачитането на всички негови права в съответствие с международното право, чието осъществяване бе препятствано с решение на българските власти"***.

В репортаж от 20 февруари специалните кореспонденти на „Работническо дело" в Скопие предават за митинг в града, който има „определена антибългарска насоченост". Речите на говорители на митинга „съдържаха стандартните тези на югославската пропаганда за потъпкване на правата на „македонското малцинство“ в Пиринския край“, пишат те. Не всички присъстващи са били запленени от речите за защита на правата на македонците в България, Гърция и Албания, смятат от „Работническо дело". „По-назад хората разговаряха за свои неща, някои си подаваха бутилки, а доведените очевидно под строй ученици се чудеха какво да правят с чантите си“. Макар да цитират лозунги като „До София няма българи", кореспондентите на вестника все пак отбелязват, че „в хората наистина нямаше злоба, а тези, с които разговаряхме, се държаха приятелски". На въпроса защо е била организирана тази „антибългарска проява" и кому служи, авторите на репортажа изказват свое предположение, че „може би един от отговорите е на стотина километра от Скопие – Косово“. От „Работническо дело“ цитират и свои гръцки колеги, които пишат, че по време на посещението си в Белград председателят на гръцката „Нова демокрация“ Константинос Мицотакис е заявил пред журналисти в югославската столица, че „Македония трови отношенията ни".

*През 1991 година зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков заявява, че Ахмед Доган е работил за Първо главно управление на Държавна сигурност под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. По-късно става ясно, че Доган е вербуван през 1974 година от Трето управление на ДС. След уволнението си от казармата е вербуван от Окръжно управление (ОУ) на МВР-ДС Варна под псевдонима „Сергей". След това преминава в Първо главно управление. През август 1979 година сам избира новият си псевдоним – „Сава". 

**През следващите 30 години има няколко опита за възобновяване на проекта. Те се провалят. През 2013 година в България е проведен национален референдум по темата. Над 60% от гласувалите се обявяват в подкрепата на изграждането на нова ядрена централа. Референдумът не придобива задължителен характер заради ниската избирателна активност от 20%. От ГЕРБ дълго време са против изграждането на атомна централа в Белене. През 2018 година партията на Бойко Борисов изненадващо променят позицията си. През май 2019 година Министерство на енергетиката обявява, че стартира процедура по избор на инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене". Пет компании се включват. Процедурата продължава до днес.

*** На 17 ноември 1991 година Република Македония обявява своята независимост след проведен референдум в страната. На 15 януари 1992 година България първа признава новосъздадената държава. Македонско малцинство в България не е признато и до днес. В края на 2019 година вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов сезира главния прокурор за дейността на две неправителствени организации, които според него се опитват да създадат македонско малцинство в България. От ВМРО сигнализираха, че двете сдружения упражняват „опасни пропагандни дейности, които открито водят към сепаратизъм и извършване на процеси по формиране на малцинство". 

Още по темата - в това видео:

Вижте видеото 03:06

Краят на НРБ в снимки

Подобно съдържание

Реклама