България - от борд на борд | Начало | DW | 19.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

България - от борд на борд

Българската енергийна система е доведена до фалит и е пред срив. Едно от възможните решения преминава през т. нар. "енергиен борд". Идеята е същата като с валутния борд и взе, че се хареса на служебното правителство.

В резултат на политическа намеса, на популистки и откровено незаконни решения, българската енергийна система е изправена пред физически срив и доведена практически до фалит. Нуждата от радикална, спасителна промяна роди тази година идеята за нещо като „Енергиен борд” (ЕБ). Тя пък влезе в списъка с приоритетите на служебното правителство. Как обаче практически да се приложи тази идея?

„Мек” и „твърд” вариант

Според енергийния експерт Иван Хиновски и председателствания от него Български енергиен форум (БЕФ), енергийният борд трябва да съчетава функциите на омбудсман (обществен гарант), на обществен координатор, който да въздейства посредством авторитета и анализите на членовете си. Вместо напълно нова структура, изискваща промени в действащото законодателство, от БЕФ предпочитат „по-мекия” вариант на „Енергиен съвет” (или консилиум) към съществуващия регулатор ДКЕВР, който с решение на Министерския съвет да замести досегашния Обществен съвет към ДКЕВР, но с разширени контролни и координационни функции.

Wirtschaftsexperte Krassen Stanchev Bulgarien

Икономическият експерт Красен Станчев

Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика, ако ЕБ се схваща като "обществен съвет", ще се стигне до ново издание на някаква тристранна комисия, в която никой освен правителствените органи няма безспорна легитимност, или до нещо като семинар - инкубатор на идеи, от които никой не знае кой и кога ще има полза. Затова Станчев е привърженик на „твърдия” вариант. По аналогия с „валутния борд”, чийто замисъл е да се премахнат конюнктурните политически съображения при определянето на цената на парите и паричната политика, ЕБ трябва да прекъсне връзката между политическата конюнктура и цените на енергийните ресурси и електроенергията.

Според Иван Хиновски, ЕБ трябва да разполага с мониторингови и контролни функции, като следи за действията на регулатора и на свързаните с дейността му други административни звена и отчита становищата на енергийни дружества, профсъюзи, асоциации, неправителствени организации и т.н.

Красен Станчев смята, че поне за известно време ЕБ трябва да е органът, който взема решенията за политиките, а ДКЕВР да прилага тези политики. При това след като бъде променен с хора без конфликт на интереси и без политически или идеологически пристрастия, които да разбират от това, което трябва да се прави. След години, когато ДКЕВР мине атестация за това, че процедурите и практиките му отговарят на европейските стандарти, тогава тя ще може да работи сама и бордът да се разпусне.

Какво да се прави?

Demonstration in Sofia Bulgarien

Високите цени на тока и парното вече свалиха едно българско правителство

Според Станчев, освен че не е възможна, в момента не е и необходима промяна в закона – до нея ще се стигне, когато има работещ парламент. Това, което е възможно да се направи още сега, е да се постигне съгласие по няколко конкретни стъпки във формирането на ЕБ. Например по ранга на ръководителя му, който да бъде възможно най-висок – в началото вероятно заместник-министър. След това по състава, като най-добрият вариант е експерти, които да носят лична, включително съдебна отговорност в случай, че решенията им са доказано вредни.

Най-важната, първата стъпка обаче трябва да е постигане на съгласие по целите. По този въпрос позициите на експертите са близки.

Иван Хиновски посочва като основна цел на ЕБ спирането на опасния процес на ескалираща конфронтация между държавни и частни енергийни компании, между енергийния отрасъл като цяло и потребителите – индустриални и битови. И още - гарантиране независимостта на регулатора, експертно съдействие по преструктуриране на сектора и гарантиране на системна устойчивост на този процес, постигане на устойчиви равнища на споделени и солидарни действия между енергиен бизнес, политици и потребители в условията на съществуващите дефицити в институционалната, регулаторната, политическата и пазарната рамка. Като първа стъпка е необходимо разработване на спешна актуална антикризисна програма за действия в енергетиката. Българският енергиен форум вече е разработил и предоставил на служебното правителство вариант на такава програма.

Atomkraftwerk Bulgarien Belene

АЕЦ "Белене" товари цената на тока

За Красен Станчев първата цел е да започнат да се прилагат Законът за енергетиката и свързаните с него закони в тяхната пълнота, което не се прави сега. Това означава и да се премахнат и коригират последиците от досегашни конюнктурни, незаконни и дискриминиращи решения на регулатора.

Втората цел, според него, е свързана с възстановяване действието на член 30-ти от закона, според който приходите в системата трябва да покриват разходите. Тоест, ЕБ да осигури механизъм за ценообразуване, при който цените не трябва да са под равнището на разходите за производство. Те освен това не трябва да се натоварват с непредвидени и непредвидими разходи и последици. Пример за такова натоварване е проектът АЕЦ "Белене", а най-вероятно и проектът с "Уестингхаус".

Следващата цел трябва да е постепенната либерализация на сделките с електроенергия и енергийни ресурси в обозримо и предвидимо бъдеще. Като се започне с преглед на съществуващите преференциални цени и създаване на фонд, който да покрие разликата между цената на свободния пазар и заложените предварително разходи – например с дългосрочните договори с две от централите в "Марица Изток" и при ВЕИ-тата. Тази схема вече е приложена в Полша, а преди две седмици е била одобрена от ЕК и за Германия.

Нужен е политически консенсус

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

И според двамата експерти обаче задължително условие за успеха на идеята за енергиен борд е постигане на политическо съгласие.

Нужно е съгласие между повечето политически партии за спазване на тези процедури, че стратегията за развитие на енергетиката и за либерализиран пазар няма да се променя, да речем 10 години, и като не се въвеждат елементи, които разрушават вече заложеното в нея. Както стана със стратегията от 2004 г., която предвиждаше либерализацията за 2007-ма, казва Красен Станчев.

Според Иван Хиновски, трудният път, който трябва да се извърви, е постигане на консенсус между политическите сили по отношение на целите на предстоящата и вече твърде забавена пазарна реформа в отрасъла.

Редакцията препоръчва