България отново е шампион. По бедност. | Новини и анализи от България | DW | 01.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България отново е шампион. По бедност.

България отново е начело по бедност в ЕС. Нещо повече дори: страната се оказва една от малкото европейски държави, където по този показател се регистрира влошаване. На какво се дължи това пропадане?

Наскоро Евростат отчете, че през 2015 година България отново е оглавила списъка на най-бедните страни в ЕС. Дори повече: България се оказва една от малкото държави-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване - през 2014 година хората в тежко материално положение са били малко над 33 на сто от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34 на сто. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

Ножицата се разтваря все по-широко

Според Любен Томев, директор на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, най-тревожно в данните на Евростат е повишаването на двата индикатора за разслоение на обществото. Коефициентът за диференциация от 37 на сто е най-високият в ЕС и вече отбелязва равнище, което маркира ръба на социалния срив. Вторият показател, т.нар. „ножица“ между доходите на богатите и бедните българи, сочи, че бедните 20 на сто български граждани имат над 7 пъти по-ниски доходи в сравнение с богатите 20 процента от населението. „Най-притеснителното е, че социалната кохезия, поставена като цел на стратегията „Европа 2020“, не само няма да бъде постигната, но и различията се задълбочават все повече. Поради липсата на политическа воля съществуват куп нерешени проблеми“, казва Любен Томев в интервю за Дойче Веле.

Според експерта, т.нар. „разходна конкурентоспособност“, сиреч - ниската цена на труда в България да се афишира като нещо положително за нейната икономика, е всъщност вредна политика и лоша визия за бъдещо развитие. Томев е убеден, че сегашният 10-процентен плосък данък е в полза на богатите прослойки и снижава техния принос към фиска. „Слаби са и системите за социална сигурност - образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Когато не носят сигурност и гаранции за достъп до тях, те на практика водят до т.нар. “вторична бедност“. Тя настъпва, когато гражданинът попадне в капана на техните слабости и дефекти, в резултат от което неминуемо се оказва в ситуация на бедност“, пояснява експертът.

Подпомагане или подаяния?

Тези дни Министерството на енергетиката и Световната банка обявиха намерението си за въвеждане на по-евтина социална тарифа за ток, която да е специално за бедни, възрастни и болни хора. Идеята е енергийното подпомагане да обхване 500 хиляди домакинства или 1 милион и 100 хиляди граждани, които представляват 14 на сто от населението на страната. В същото време Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалната политика обяви конкурс за фирми, които да участват в доставянето на хранителни продукти за най-бедните. Те ще бъдат раздавани на около 290 хиляди лица и семейства, а средствата идват от европейската Оперативна програма за храни и основно материално подпомагане.

„За съжаление системата за социално подпомагане в България е ниско ефективна. Става въпрос за отделни мерки, които не водят до рационално изразходване на средствата и правилно определяне на целите. В България няма дефиниция за понятието „енергийна бедност“, поради което е неясно към кого конкретно ще бъдат насочени енергийните помощи“ , коментира изследователят Любен Томев. Според него основна слабост на социалното подпомагане е обстоятелството, че то използва отделни инструменти, вместо да прилага общ универсализиран подход. „Например доходът да се допълва до размера на официалната линия на бедност, а ползвателите на помощите да бъдат домакинства, а не отделни лица. Защото онова, което се получава сега, е натрупване на помощи по различни канали, в резултат от което системата започва да куца“, посочва Любен Томев. Той се позовава на данни на Евростат, които сочат, че разликата в равнището на бедност преди и след т.нар „социални трансфери“ е едва 3-4 пункта, което показва, че сегашната система на социално подпомагане успява да изкара над линията на бедност незначителен брой хора.

"Ако българите обедняват, защо тогава харчат повече?"

Позовавайки се на националната статистика и на изследване на Института за пазарна икономика, известният икономист Красен Станчев попита тези дни в печата следното: „Ако хората обедняват, защо тогава харчат повече, защо имат повече и по-нови автомобили, пътуват с тях толкова, че има задръствания по пътищата, как с по-малко пари пращат децата си на екскурзии и на училище в чужбина, вземат заеми за закупуване на телевизори, умни телефони, нови жилища?“.

„Какво означава „харчат повече“?“, пита на свой ред Любен Томев. Според него през миналата година БВП на България е нараснал най-вече поради износа в ЕС, а не в резултат от вътрешното търсене. „И още нещо - потреблението се разпределя между домакинствата, държавата и нейните институции. То е макроикономически фактор, който съвсем не доказва, че домакинствата и отделните българи, особено от социално слабите и бедни групи на населението, са започнали да потребяват и харчат повече“, отбелязва Томев.

Преди две години германският публицист Норберт Нидийк посочи в своя публикация, че „бедността, мизерията и неравномерното разпределение на богатствата са някои от симптомите на българската болест“. Днес боледуваща България отново е начело по бедност.

Реклама