България остава без лекари | Новини и анализи от България | DW | 23.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България остава без лекари

Само ниското заплащане ли е причина завършващите млади български медици да се стремят към работа в Западна Европа? Николай Цеков потърси мненията на студенти и експерти по темата за масовата емиграция на лекари и сестри.

Над две трети от българите, които завършват медицина или учат за медицински специалности, изразяват желание да емигрират на запад. Същите намерения имат и близо половината от младите лекари, които вече имат специалност. И в момента в провинцията и особено в селските райони има огромен дефицит на лекари, а до десет години този проблем ще обхване големите градове и столицата. Острият недостиг на среден медицински персонал отдавна затруднява работата в повечето болници в страната, защото над 30 000 медицински сестри и фелдшери вече са напуснали системата, а желаещи да учат тази трудна и ниско платена професия вече почти няма.

"Африканският синдром" на България

Изводите от наскоро проведено проучване на "Отворено общество" показват, че около 70 на сто от българите поставят проблемите в здравеопазването на първо място, далеч преди ниските заплати и липсата на стопански растеж. Програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев прогнозира, че застаряването на лекарите /средната възраст е 52 години/ и все по-ограниченият приток на млади кадри са причина за появата на "африкански синдром" в българското здравеопазване. "Най-големият проблем на медицината в Африка е липсата на лекари. А България вече е изправена пред същата заплаха. Засега по брой на лекарите на 1000 души страната още не е сред най-засегнатите от кризата на медицински кадри държави в Европа. Но проучване на "Отворено общество" показва, че делът на практикуващите лекари в пенсионна и особено в надпенсионна възраст непрекъснато расте за сметка на бързо намаляващия брой на младите медици", посочва Захариев.

Bojan Zahariev

Програмният директор на "Отворено общество" Боян Захариев

Шефът на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров е категоричен, че в здравеопазването има остър финансов проблем. "В България делът на всички разходи за медицина, в това число за лекарства и специални грижи,, съставлява 7,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. В държави като Германия и САЩ този дял е двойно по-висок. При това в България над половината от разходите за лечение и лекарства се поемат не от държавата, общините или Здравната каса, а от пациентите, принудени да доплащат услугите", посочва д-р Кацаров.

Младите нямат избор

Дори и в сегашното си трагично състояние здравната система не би изпитвала дефицит от средства и кадри, ако разпределението на ограничените ресурси би било оптимизирано с оглед на реалния пазар на здравни услуги. Това би довело до редуциране на броя на болниците според показателите за тяхната ефективност, твърди д-р Кацаров. Но пък биха били засегнати "свещени крави" като института "Пирогов", в който се наливат огромни средства при неясна ефективност. Кацаров добавя, че засега и минимални промени в статуквото са невъзможни заради една тясна прослойка от "босове" в медицинските заведения, които извличат солидни изгоди от изпадналата в драматична ситуация сфера на медицинските грижи.

"Те наложиха току-що завършилите лекари да работят като специализанти 4 години при минимално заплащане. Просто на тези "босове" им трябват слуги, момчета за всичко. Получилите специализация нямат никаква представа дали ще останат на работа в медицинските заведения и изцяло зависят от волята на шефовете си", разказва д-р Кацаров. А феодализацията в държавната медицина е причина за огромните разлики от 10, 20 и повече пъти между заплащането на светилата и на младите специалисти. "Те нямат друг шанс, освен да емигрират", твърди д-р Кацаров.

Stojcho Kazarov

Д-р Стойчо Кацаров

Търсене има достатъчно

От цялата ситуация печели бизнесът с обучението по чужди езици. "Гьоте институт" в България, например, открива нови клонове в близост до големите медицински университети и болница. И ако до обед студентите и младите лекари работят в медицинските заведения, следобед се пренасят на курсовете по немски в близкия институт.

В Германия и в още редица страни чужди медицински специалисти, в това число български, се търсят с ненамаляващи темпове. Често кампаниите за набиране на нови специалисти са тематични - една година се търсят повече хирурзи, а през следващата пикът е при анестезиолозите, педиатрите или травматолозите, споделят д-р Стойчо Кацаров и Боян Захариев. "На последния обявен от софийската Медицинската академия конкурс за 20 млади хирурзи се явиха само двама кандидати. Младите медици вече искат единствено и само да завършат основен курс в България. Оттам нататък се надяват да получат специалност след като емигрират и постъпят на работа в някоя западноевропейска клиника. Плановете им са добре подготвени, защото разчитат на информацията и опита на вече заминали техни колеги", допълва д-р Кацаров.

Според Боян Захариев сериозен проблем е качеството на обучение в българските медицински висши училища. "Големият брой чуждeстранни студенти, търсещи бърза и евтина лекарска диплома в България, влошава дисциплината, защото води до нерегламентирани способи в отношенията между студенти и преподаватели", цитира Захариев анкетирани от "Отворено общество" български студенти-медици. Д-р Кацаров свидетелства, че много от свидетелствата, необходими на медицинските специализанти в България, могат просто да бъдат купени.

Protestierende junge bulgarische Ärzte in Sofia

На 19 август в София премина инициативата "Млади лекари за ново здравеопазване"

Изгубеното поколение

Бюрхан Рашид е дошъл от Сунгурларе да учи медицина в София. До завършването му остават две години, но той успява да намери време за работата си като ръководител на Асоциацията на студентите-медици в България. "Събрахме се със символично приготвени куфари в центъра на София, за да стреснем и накараме институциите да осмислят факта, че все повече млади медицински специалисти масово напускат България и до десет години страната ни ще изпитва фатален недостиг на лекари и сестри", казва Рашид за протеста, състоял се преди няколко дни в Докторската градина. В родния му край вече има само един-единствен много възрастен лекар, който е принуден да обикаля осем села.

Самият Рашид иска да започне лекарската си практика именно там, където е роден. "Не бих избрал най-лесния път за трупане на трудов опит и медицински умения в някоя западна клиника. Според мен работата в чужбина не е емиграция, защото имаме постоянно възможност да пътуваме, да работим и да се връщаме. Но тук се изправяме пред стена от нерешавани с години проблеми и за съжаление пътуването на запад вече е станало еднопосочно. Повечето ми колеги предпочитат да започнат лекарската си практика и да добият специалности именно в западна Европа" обяснява младежът.

По негови наблюдения още в трети курс колегите му започват здраво да наблягат на изучаването на чужд език с оглед на плановете за емиграция след дипломирането. Повечето от студентите са завършили езикови гимназии, а немският език е абсолютен фаворит сред младите медици заради плановете им да се реализират в Германия, посочва Бюрхан Рашид. "Това поколение вече е изгубено за българското здравеопазване. Дори реформите да стартират веднага, можем единствено да мислим и мечтаем как да задържим младите абсолвенти от випуск 2017 или 2018", заключава д-р Стойчо Кацаров.

Редакцията препоръчва

Реклама