България не може да си позволи избори до дупка. Това трябва да се промени в 46-ия парламент. | Новини и анализи от България | DW | 11.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България не може да си позволи избори до дупка. Това трябва да се промени в 46-ия парламент.

Ако питате мен, за нищо на света не бих говорил с повечето партии в отиващия си 45-и парламент. Но самите партии не могат да си го позволят - в следващото НС те ще трябва да си говорят. Макар и може би с отвращение.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Отиващото си 45-о Народно събрание започна обнадеждаващо (особено на фона на своя предшественик). Но партиите в него бързо осъзнаха, че се намират не толкова след, колкото преди избори. И така парламентът се превърна в дразнеща какофония.

Избори до дупка?

Нещо като няколко предизборни митинги, провеждани едновременно на едно и също място. Надвикващи се агитки от глухи, повечето от които дори не направиха опит да разговарят помежду си и да се чуят. Така се оказа невъзможно да се формира някакво мнозинство, обединено поне около някакъв минимум от задачи и приоритети, което да излъчи някакво поне кратковременно управление.

Първото заседание на 45-ия парламент

Кадър от първото заседание на 45-ия парламент

Твърде вероятно е като състав и съотношение на силите следващото Народно събрание доста да прилича на сегашното. То обаче няма как да си позволи лукса да продължи по същия начин. Теоретично, разбира се, са възможни и "избори до дупка" - докато някой не спечели толкова парламентарни мандати, че да прави каквото си поиска, без да се съобразява с никого от останалите. Има страни по света, където това се случва, но България със сигурност не може и не бива да бъде като тях. Защото не разполага нито с ресурсите, нито със здравите институции, необходими за това. Още повече, че освен за държавата този вариант ще е катастрофален и за партиите, на които ще им е трудно да обяснят на част от избирателите си защо не могат да вземат и „поправителния изпит”.

Редакцията препоръчва

За разликата между партиите и хората

Иначе затрудненията им са разбираеми и аз донякъде мога да им вляза в положението. Защото:

Ако питате мен, никога и за нищо на света не бих говорил с БСП - заради мутрите, лъжите и пропиляните възможности на 90-те, заради Виденов и Румен Гечев, Тройната коалиция и Станишев, Орешарски и Пеевски, заради отблъскващото съчетание между ляв популизъм и десен национал-консерватизъм...

Ако питате мен, никога не бих говорил и с ДПС - заради „хидроинженера” Доган и Пеевски, заради „депесарския шут”, „обръчите от фирми” и „порциите на властта”, заради КТБ, Сараите, Росенец, Цацаров и Гешев...

За ГЕРБ пък - и дума да не става. Заради корупцията и рекета, чекмеджетата, кюлчетата и 500-евровите пачки, „Мишо Бирата” и „Мата Хари”, Пеевски, Цацаров и Гешев, смачканото върховенство на правото, унищожените институции и неизвършените реформи, безкрайните лъжи и дебелашката простащина...

Сигурен съм, че мнозина споделят същите мисли и чувства. На всички нас обаче ни е лесно: с кого ще си говорим и с кого няма да си говорим - това си е лично наша работа. При партиите не е така: тяхната работа е друга, тяхната отговорност е пред обществения интерес. Затова в следващия парламент те ще трябва да се научат да си говорят, дори с риск това да не се хареса на някои от избирателите им.

Макар и с отвращение

Това важи с особена сила за т.нар. партии на протеста. Тяхната отговорност е по-голяма, защото именно от тях се очаква да дойде промяната. Първо те ще трябва да говорят помежду си, за да построят мостове и да намерят възможните опорни точки за взаимодействие.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Освен това обаче по всяка вероятност ще трябва (макар и може би с отвращение) да разговарят и с останалите, за да не се повтори днешната патова ситуация. И да договорят, открито и ясно, подкрепата на поне една от т.нар. стари партии за макар и ограничено като времеви хоризонт и задачи управление. Тоест, новите избори дават на партиите още време да свършат онова, което досега не пожелаха или не успяха.

Иначе на нас, обикновените избиратели, ни е лесно. Ако питате мен, аз не бих разговарял и с партия, налагаща вредни според мен идеи като мажоритарна избирателна система или 1 лев на глас партийна субсидия. Не бих разговарял и с партия, отдала се на див популизъм, какъвто е например идеята за намаляване на заплатите на всички в управлението. Партиите обаче не могат да си го позволят.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.