България не е една, няколко са | Новини и анализи от България | DW | 05.10.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България не е една, няколко са

В българската периферия времето върви назад, пътят към модерността е запушен. Хората, които обитават това социално дъно, имат една-единствена цел - да оцелеят. И нито искат, нито могат да вземат съдбата си в свои ръце.

Дълбоката провинция: малцинства и мизерия

Дълбоката провинция: малцинства и мизерия

За 10 години крайната мизерия в България е намаляла 7 пъти, а бедността като цяло - 2.5 пъти. Статистически населението живее по-добре, но въпреки това хората в България са хронично недоволни и смятат живота си за провален. Това важи с особена сила за ромите и турците, които остават трайно на социалното дъно.

През последните години страната се разпадна на няколко Българии, казва социологът Кольо Колев. Социалното разслоение насочи към чужбина висококвалифицираните млади българи, а в същото време двете най-големи етнически малцинства мигрираха към периферията на страната.

Symbolbild Armut und Jugend

На дъното

Циганизираната бедност

Според преброяването от 2011 г. всеки втори ром живее на село. При турското малцинство селяни са дори повече от 60%. Така през последното десетилетие етническите малцинства изместиха възрастните хора в малките селища. Кольо Колев смята, че бедността в България постепенно се „ромизира” - или циганизира - и това положение няма да се промени през следващите 20-30 години.

Който има лошия късмет да живее в населено място с под 30 000 души, автоматично е принуден да сведе до минимум потребностите и социалните си очаквания. В „центъра” (София и няколко големи града) животът кипи, изкарват се добри пари, разнообразието е почти необозримо. В периферията се случва точно обратното, там времето върви назад, а пътят към модерността е запушен.

Да вегетираш между две злини

Който живее на село или в малък град, харчи два и половина пъти по-малко пари за свободно време и образование. В тази географска и социална периферия като на неразбираем чужд език звучат думите „самообразование”, „култура” и „хоби”. Всекидневието в паланките е по неволя аскетично, почти като в манастир. Защо да се чудим тогава, че хората там страдат от ниско социално самочувствие, че през повечето време само гледат как да оцелеят. Според изследване на Отворено общество хората в периферията на България вегетират някъде по средата между две злини: бедността и политическата апатия.

Сам да си избереш работата - този лукс е почти немислим в българската периферия. Там не можеш и да се образоваш като хората, мнозина са обречени да сричат чак до зрелостта си. С две думи: освен всичко друго, българската периферия не е добро място нито за работа, нито за образование.

Symbolbild Ruine Abriss

Без бъдеще

Според последния доклад на Европейската комисия за напредъка в областта на образованието през 2009 г. българите масово завършват гимназия, но 41% от тях са практически неграмотни, при 20% средно за Европа. Всъщност повечето от тези 41 процента българи, които не ги бива в четеното и които се затрудняват от най-простата аритметична операция, живеят именно в периферията. Така картинката на социалното разслоение се окръгля.

Надежда всяка оставете

И каква е перспективата? Който е беден и необразован, ще си остане такъв, това ли е? Световният опит показва, че на дъното остава само онзи, който наистина е беден и необразован, но освен това не полага усилия да се оттласне. Уви, в българската периферия поне в момента важи именно това правило. Там хората сякаш пасивно чакат да падне нещо от центъра. И нито искат, нито могат да вземат съдбата си в свои ръце.

Автор: Антоанета Ненкова

Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама