България - нация или сбор от племена? | Новини и анализи от България | DW | 23.04.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България - нация или сбор от племена?

"Няма бивш комунист", гласеше един лозунг. Както няма бивш турчин или бивш чалга-изпълнител. Ако доведете докрай тази логика, България се оказва не нация, а сбор от племена, пише проф. Ивайло Дичев и дава примери.

„Няма бивш комунист“ - нали помните този лозунг? Както няма бивш турчин, бивша Мая Манолова, бивш чалга-изпълнител. Както при предишния режим фашистите и капиталистите бяха дамгосани до живот, барабар със синовете и внуците им.

Ако доведете докрай тази логика, България се оказва не нация, а сбор от племена, които са във вечна война помежду си. Преди време Антон Кутев се пошегува, че социализмът се предава по полов път - в смисъл, че принадлежността към партията му е родова. Но може да преобърнем тази метафора: принадлежност не към левите идеи, а към нашите хора. В този смисъл партията функционира като етнос, който гледа да не се смесва много с чуждите.

Редакцията препоръчва

Българските политически племена

Неприятно ми беше да констатирам, че по подобен начин започнаха да функционират и десните през 1990-те. Взеха да изтъкват старите си буржоазни родове, да се кичат с различни антикомунистически геройства, но най-вече - да разгарят омразата към другото племе, комунистите. Съвсем разбираемо беше да отхвърлят различните политики, но често забравяха да го правят, а непримиримостта им добиваше други, почти телесни измерения.

След царския епизод етническата омраза се насочи към ДПС - този път и в донякъде буквален смисъл. Вярно, че Движението междувременно се превърна в бизнес корпорация и взе да злоупотребява с прокуратурата, но съвсем ли няма повече никой да си общува с него? Скриха омразния Пеевски в знак, че търсят диалог - и нищо. В добавка БСП не иска да си играе с ДПС, а Движението им го връща, като опитва да се закачи за новите играчи.

Вижте докъде стигна нетърпимостта: журналистите не престават да питат „ще приемете ли подкрепа от БСП и ДПС?“, а протестните партии се надпреварват да се кълнат, че няма. И използват всеки повод за оправдание на отказа да взаимодействат.

Умно-красивите жълтопаветници външно приемат всички, но и всички тайно ги мразят. Едва ли е защото хората разбират идеите им за реформа на прокуратурата - по-скоро недоверието идва от усещането за меритократична надменност, която в едно егалитарно общество е непростима.

Етническа омраза публиката вече развива и към отделни политици. Да оставим настрана Костов или Симеон, които управляваха и вероятно са настъпили едни или други интереси. Яростна омраза сред дигиталните маси буди например Мая Манолова - заради това, че не само е била в БСП, а на всичко отгоре, представете си, я е напуснала и е тръгнала срещу нея. Двойна вина. Ако се обърнете назад, ще видите, че тъкмо тази неспособност на демократичната общност да прости на бившите комунисти и да ги приеме в своите редици сплоти левия етнос и забави трансформацията на обществото ни. Откакто стана омбудсман, г-жа Манолова трудно може да бъде обвинена в съглашения с властта. Вярно, че се бори повече за слабите и в този смисъл може да бъде наречена лява, но дай боже повече такива леви. Защо не ѝ се позволява да се промени, да израсне като независим политик? Защото е жигосана с клеймото на другото племе - завинаги.

Същата нетърпимост днес се надига срещу г-н Трифонов, който май я усеща и затова се крие. Как така един шоумен ще стане политик, ами той не канеше ли всичките величия в предаването си, не дружеше ли с бизнесмени и мафиоти? Омърсил се е значи, затова трябва да бъде мразен превантивно, преди да е извършил каквото и да е. Не заради програмата си (заради твърде простите решения, които предлага), а просто защото е от друг етнос - прави пошла музика, татуира се и пр. Самият Трифонов си го връща с пълен отказ да удостоява чуждите с вниманието си.

Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

В тези племенни битки, които се разгарят пред очите ни, мнозина наблюдатели виждат начало на предизборна кампания. Кой внесъл пръв законопроекта - Нинова или Иванов, кой опитал да запази достойнство, като добавил нещо в него, кой извършил ритуални действия, за да ядоса противниковия лагер.

В един по-дълъг хоризонт

Според мен избори през юли ще разочароват привържениците на протестните партии и г-н Борисов ще се върне върху оздравял менискус, убеждавайки всички, че той е единственият отговорен, който протяга ръце във всички посоки, докато враговете му се карат и не мислят за страната. Да си кажа право: и от гледище на демокрацията не ми се струва съвсем редно едно такова гласуване веднага - не харесваш изборните резултати, променяш правилата и пак отиваш на избори, без да си опитал да управляваш. Докога? Докато получиш пълно мнозинство ли?

Но българската политическа система трябва да ни тревожи в един по-дълъг хоризонт. Как си представя нашата публика, че примерно ДПС и БСП, зад които стоят една трета от избирателите, някак магически ще изчезнат? В същия унес днес повтарят, че ей сегичка ще изчезне ГЕРБ, както стана с НДСВ.

Но не, чуждите племена ще продължат да съществуват, ще отстояват интересите си, ще бранят хората си, колкото и неприятни да са ни те. Затова най-добре, наместо с погнуса, да се научим да се борим с тях на политическия терен.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.