България - най-зле в целия ЕС | Новини и анализи от България | DW | 20.04.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България - най-зле в целия ЕС

"Политици и олигарси владеят повечето медии в България", казват от "Репортери без граници" по повод новата класация за медийната свобода. В нея България падна с още 7 позиции и сега заема 113 място - най-зле в целия ЕС.

Аделхайд Файлке-Тиман разговаря за новата класация с Кристиан Мир, който завежда германската секция на „Репортери без граници” в Берлин. В началото Ви предлагаме неговите отговори, свързани с България.

Дойче Веле: В Югоизточна Европа, и в частност в България, медиите са икономически зависими и концентрирани. Каква роля играе това в класацията на „Репортери без граници”?

Редакцията препоръчва

Кристиан Мир: Един от факторите, които отразяваме в нашата класация, е тъкмо независимостта на медиите. В този смисъл икономическата зависимост, разбира се, играе важна роля. България влоши позицията си със седем места, защото е една от страните, където тази тенденция е най-силна. Там на практика олигарсите контролират повечето медии. В България освен това се увеличават и случаите на насилие срещу журналисти. Това са двата фактора, предопределили лошото класиране на страната.

ДВ: Какво има да се върши в България в този смисъл? Какво очакват „Репортери без граници”? И с какво самата Ви организация може да помогне на България?

Кристиан Мир: На първо място трябва да има истинска прозрачност за собствеността на медиите в България. Там съществува привидно медийно разнообразие, но няма действителна прозрачност за собствеността. Истинските собственици на медиите могат да се разкрият с помощта, например, на един общ и прозрачен регистър. Ние обръщаме внимание на този проблем, който е много сериозен за демокрацията в страната изобщо. Защото без функциониращи медии, където се водят истински дебати, демокрацията не може да се развива. А България като относително нов член на ЕС има проблем с демокрацията. На второ място, както казах, е насилието срещу журналисти. Това е недопустимо в страна-членка на ЕС, макар че го има и в други страни от Евросъюза. Трябва да се създаде климат, в който такова насилие да е неприемливо. И да се осъжда най-остро.

ДВ: Ние сякаш не забелязваме България. И може би тъкмо липсата на достатъчно внимание от страна на международната общност е причина за свличането на страната в класацията.

Кристиан Мир: Определено. От така да се каже северноевропейска гледна точка България определено не е сред страните, на които се обръща голямо внимание. Както в Германия, така и в Западна Европа като цяло България със сигурност не е страната, на която се обръща най-голямо внимание. Тази опасност винаги съществува: че периферните страни не са ни на фокус. (…) За приемането на бъдещи еврочленки най-после трябва да си научим урока. И когато се подготвят докладите за напредъка им, да не се задоволяваме само с изявлението, че свободата на медиите е важен критерий за приемането в ЕС, а да назоваваме конкретни примери за преследвани журналисти и за медии, които са под натиск. Тоест, правителствата на страните-кандидатки трябва да усещат натиска на ЕС. Евросъюзът досега не успя да научи този урок - или пък умишлено не желае да го научи. Защото, ако обърнем поглед назад, тъкмо тази грешка беше допусната при приемането на България и Румъния.

ДВ: Според какви критерии и по какви методи „Репортери без граници” оценяват медийната свобода?

Кристиан Мир

Кристиан Мир

Кристиан Мир: Годишната ни класация оценява свободата на медиите и информацията в 180 страни. В основата ѝ е един въпросник по многобройни аспекти на свободната журналистическа работа, който превеждаме на 20 езика и разпращаме на стотици журналисти, учени, юристи и правозащитници, както и на нашите собствени кореспонденти. Сегашната класация се отнася до 2015 година, а в частта си за насилията, нападенията и съдебните процеси срещу журналисти включва още факти от ноември-декември 2014 година. Във въпросника ни са включени 87 въпроса, разделени в шест категории: медийно многообразие, независимост на медиите, условия за работа на журналистите, автоцензура, правни рамкови условия, институционална прозрачност, плюс - което е особено важно - производствена структура на медиите. След анализ на отговорите се работи по точковата система - нула точки е най-добрата ситуация, 100 точки - най-лошата. Към тези качествени критерии се добавя количествената категория „Посегателства и съдебни процеси срещу журналисти”.

В световен мащаб натискът срещу медиите и журналистите се усилва. В страни като Египет, Русия или Турция нарастват автократичните тенденции, във все повече държави - като Полша и Унгария, например, на власт идват национално-консервативни правителства, които взимат под свой контрол не само държавните, но дори и частни медии. Тази тенденция върви ръка за ръка с възхода на религиозно обагрени идеологии и репресивни закони, които преследват, примерно, богохулството или защитават честта на президента, както в Турция. Концентрацията на медиите в ръцете на олигарси също сериозно заплашва журналистическите свободи - защото медиите все по-често обслужват политическите или икономически интереси на олигарсите.

Подобно съдържание