България и Хитлеристка Германия - митове и истини | Новини и анализи от България | DW | 13.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България и Хитлеристка Германия - митове и истини

Била ли е България "придатък" на Хитлеристка Германия между двете световни войни? Ново историческо изследване дава еднозначен отговор на този въпрос. Георги Папакочев разговаря с автора на изследването.

„Райхът и Царството. Германското присъствие в България 1933-1940 г.” - това е заглавието на обемното научно изследване на историка д-р Владимир Златарски, появило се тези дни на българския книжен пазар. Книгата проследява историята на българо-германските отношения след идването на Хитлер на власт до началото на Втората световна война - време на интензивни дипломатически, стопански, военни и културни връзки между двете страни, превърнали се в повод за възникването на редица идеологически митове в годините на комунизма.

С чиста съвест

„Митовете са част от историята и за съжаление много от тях се създават от победителите”, казва в интервю за Дойче Веле авторът на изследването д-р Владимир Златарски. Да вземем например твърдението, че между двете световни войни България е била в услуга на Третия Райх и е изпълнявала безропотно всичко, което Берлин ѝ нареждал. Това схващане е напълно невярно - документите сочат, че българската страна неотклонно е следвала своя интерес, изтъква д-р Златарски: „Правителствата, управлявали България през този период, могат да имат чиста съвест пред своя народ, тъй като те са съблюдавали основно българския интерес“, отбелязва историкът.

Той опровергава и твърденията за икономическото „заробване“ на България от Третия Райх. „Става дума за процес, в който две държави, намиращи се в стопанска изолация и тежка финансова криза след края на Първата световна война, намират начин да осъществят активна търговска дейност помежду си. Противно на разпространеното схващане, германците не са инвестирали безогледно в България - както при тях, така и в България през този период всичко е било подчинено на строгия стопански интерес. Дори повече: към края на 30-те години Германия не е била в състояние да поеме количествата внос, предлагани от България, поради което Царството започва да трупа значително положително търговско салдо, което по-късно се превръща в проблем между двете страни. Търговско или стопанско заробване не е имало и това ясно личи от публикуваните в книгата документи”, категоричен е д-р Златарски.

Историкът уточнява, че в годините на Втората световна война Райхът е възприемал България като свой важен съюзник, не на последно място заради ролята ѝ на доставчик на храни и материали. „От архивните документи става ясно, че от българска страна не е имало такова желание за сътрудничество с Хитлер, каквото са демонстрирали Словакия или Румъния например. Българските правителства са съблюдавали националния интерес и са се опитвали да го отстояват - доколкото това е било възможно. Наистина, в крайната фаза на войната това става изключително трудно, но дори в този период България не е разглеждана като стопански придатък или сателит на Третия Райх“, отбелязва д-р Златарски.

Parade zum 50.Geburtstag von Adolf Hitler

1939 година: парад по случай 50-ия рожден ден на Адолф Хитлер

Проф. Димитър Луджев, научен редактор на изследването, твърди на свой ред, че „книгата опровергава наслоената представа за зависимостта на българските политически елити от нацистка Германия. Независимо от интензивните икономически и военни връзки, до самото начало на военните действия българската политика остава независима и това се дължи както на управленските умения на цар Борис Трети, така и на тогавашния български политически елит. Този елит съвсем не е бил така продажен, както се твърдеше досега. Той много внимателно и балансирано се е стремял да отстоява българските национални интереси“, посочва проф. Луджев.

През очите на съвременниците

Историческите събития трябва да бъдат тълкувани неутрално. И трябва да се разглеждат и през очите на хората, които са живяли в съответната епоха, убеден е д-р Златарски. „Днес за нас е лесно да съдим, знаейки какво точно се е случило. Но съвременниците са имали различен поглед върху събитията и аз бих желал това да е едно от посланията на моята книга - да разглеждаме миналото не само от гледна точка на настоящето, но и през очите на хората, които са живяли в това минало. Защото в много от случаите тези хора са били основните потърпевши от решенията, които самите те са взимали”, заключава историкът.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама