България и Румъния: отличнички, но... | Новини и анализи от Европа | DW | 20.02.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

България и Румъния: отличнички, но...

България и Румъния са по много показатели тайните отличнички в ЕС, но има една сериозна опасност, която заплашва в еднаква степен и двете страни, четем в анализ на германския вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Основната теза на анализа гласи: политическата несигурност може да се отрази отрицателно на икономиката както в Румъния, така и в България. Авторът се спира на румънските протести срещу корупцията и реакцията на правителството в Букурещ, а за положението в България пише:

„В София управлява временно правителство и никой не знае дали парламентарните избори през март ще донесат стабилност. Редица икономически проекти са замразени, в министерствата никой не поема отговорност, оплаква се Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара. „Неизвестността притеснява фирмите, нашите инвеститори изчакват”, казва Василев."

"През 2017 няма да бъде по-добре"

При това България и Румъния изглеждат наистина добре в икономическо отношение, пише по-нататък авторът и излага фактите: През 2015 и 2016 година никъде другаде в Европа не е имало такъв икономически ръст - 3,5% в България и цели 4,3% в Румъния. Двете страни с лекота изпълняват критериите от Маастрихт, които са препъни-камък за повечето държави от ЕС. „Отличниците”, както ги нарича авторът, имат нисък държавен дълг - в Румъния 40% от БВП, в България по-малко от 30%, като през 2016 година България дори успя да реализира бюджетен излишък. И в двете държави безработицата е ниска, заплащането в промишлеността нараства средно със 7 на сто годишно, цените са стабилни.

„Но това благоприятно положение може да се окаже под заплаха”, констатира авторът и отправя поглед към случващото се по румънските улици и евентуалните икономически последици. А за България пише следното:

„В съседна България консервативното правителство подаде оставка, след като на президентските избори победи подкрепеният от социалистите кандидат Румен Радев. Най-голямата трудност се състои в това, че под управлението на временното правителство европейските субсидии не се усвояват в достатъчна мяра, казва Емил Калчев, доцент по финанси в НБУ. „Много проекти се бавят или са изцяло спрени, а това създава сериозни проблеми на икономиката, която е зависима от обществени поръчки”, посочва Калчев и добавя, че още през 2016 инвестиционната дейност е била слаба. „Предвид на сегашната несигурност през 2017 няма да бъде по-добре”, предупреждава експертът.

Заради политическата несигурност

Икономистът Румен Добрински от виенския Институт за сравнителни икономически изследвания потвърждава, че преките инвестиции вървят мудно: „Политическата несигурност изобщо не благоприятства дейността на чуждестранните инвеститори”, казва експертът, но добавя, че все пак този аспект не бива да се надценява, защото иначе българската икономика продължавала да се развива добре: поради нестабилното положение в Турция, в туризма била отбелязана рекордна година, добре се развивали както вътрешното потребление, така и износът.

И още нещо казва Добрински: необосновани са според него опасенията, че новият президент Румен Радев може да отдалечи страната от ЕС и да я сближи с Русия. Тези съмнения се породиха поради обстоятелството, че подкрепящата го БСП поддържа близки връзки с Москва. „Вярно, че Радев отхвърля санкциите срещу Русия. Но в същото време той ясно се ангажира с НАТО и с ЕС”, уверява икономистът.”

Подобно съдържание

Реклама