България и Румъния: между Шенген и бежанците | Новини и анализи от Европа | DW | 17.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

България и Румъния: между Шенген и бежанците

Политиката на бодливата тел, обявена от страните от Вишеградската група, създава допълнително напрежение в Шенгеското пространство. Как виждат нещата България, Румъния и Хърватия, които все още не са част от Шенген?

Четирите страни от Вишеградската група - Полша, Словакия, Чехия и Унгария - в момента са най-големите критици на бежанската политика на германската канцлерка Ангела Меркел. Те продължават да отхвърлят идеята за квотно разпределение из ЕС на хората, търсещи убежище, и заплашват да издигнат още огради по границите. На помощ им се притичват България и Македония, които изразиха готовност за нови телени заграждения по границите си с Гърция, ако Атина продължи да не се справя с бежанския поток.

Това може да предизвика т.нар. ефект на доминото: не само Гърция дефакто ще се окаже извън Шенген, но и самото Шенгенско споразумение ще се превърне само в лист непотребна хартия. За трите най-нови страни-членки на ЕС - Хърватия, България и Румъния - това няма да е непременно някаква катастрофа, тъй като те все още на са част от "Шенгенския клуб". Всъщност България и Румъния изпълняват още от 2011 година техническите изисквания за членство, но то продължава да се бави заради недостатъчните реформи в съдебните системи на двете страни и твърде бавния им напредък в борбата с организираната престъпност.

От какво се вълнуват хърватите?

Хърватия подаде официално молба за членство през миналото лято и може да бъде приета в Шенген най-рано през 2017 година. Въпросът за членството обаче не е сред най-важните за страната. Хърватите се вълнуват много повече от политиката на телените заграждения на техните съседи. "Ако Словения и Австрия затворят границите си, ние ще бъдем принудени да сторим същото", обяви лидерът на управляващата партия Хърватска демократична общност Томислав Карамарко. Той уточни, че в такъв случай страната му ще трябва да приложи същите методи и да използва същите средства, както и съседите ѝ. В същото време Карамарко подчерта, че Загреб трябва да обсъди това с партньорите си в ЕС, защото Хърватия не желаела да се превръща в "сляпото черво на Европа".

В България и Румъния се води много по-интензивен дебат за членството в Шенген. Забавилият се прием кара много от българите и румънците да се чувстват като "европейски граждани втора категория". "Точно този етикет обаче вероятно предотврати задълбочаването на бежанската криза в Румъния", се казва в актуално изследване на фондация "Фридрих-Еберт". "Страната е нежелана дестинация за търсещите убежище, защото румънското разрешително за престой не важи за страните от Шенген", разяснява пред Дойче Веле Силвиу Михай от фондацията.

България също не е много атрактивна за бежанците, но за разлика от Румъния попада като транзитна страна в един от т.нар. балканските маршрути на бежанците. През 2014 година България издигна телени заграждения по част от границата си с Турция, а сега страните от Вишеградската група, настояват тя да построи подобно съоръжение и по границата си с Гърция. За това цел София би могла да разчита на финансова и логистична подкрепа.

Grenze Ungarn - Serbien - Flüchtlinge

Малка пролука на сръбско-унгарската граница

Тактиката на София и Букурещ

Със сегашното си позициониране в спора за бежанците двете балкански страни се надяват да намерят по-бързо решение на един друг стар техен проблем: София и Букурещ са подложени на мониторинг от страна на Брюксел в областите правосъдие и превенция на престъпността. Дни преди европейската среща на върха, която ще се проведе този четвъртък, шефът на комисията Жан-Клод Юнкер съобщи, че за Румъния контролният механизъм може да бъде премахнат още до края на мандата на сегашната ЕК, т.е. най-късно през 2019 година. И Букурещ, и София имат интерес това да се случи възможно най-скоро и гледат на тази тема като на инструмент за преговори в анкуалния бежански дебат.

И по въпроса за членството в Шенген се чуват спекулации за частично решение за България и Румъния. То би могло да изглежда така: първоначално да отпаднат граничните проверки на летищата и пристанищата, а по-късно и по сухопътните им граници. Поведението на двете страни около бежанската криза може да предопредели решението и на този въпрос. Но докато България очевидно търси подкрепа при страните от Вишеградската група и подкрепя политиката им, то Румъния я отхвърля. Същевременно обаче и Букурещ не приема предложението на германската канцлерка за задължителни бежански квоти.

На предстоящата среща на върха на ЕС германската канцлерка Меркел ще трябва да се опита да потърси подкрепа за европейско решение на бежанската криза по-скоро с моркова, а не с тоягата. В Брюксел неведнъж се чуваха гласове, припомнящи, че именно източноевропейските страни-членки, които не желаят да приемат бежанци, са сред най-големите нетни получатели на европейски средства. Налагането на санкции срещу тях обаче ще бъде грешка, посочва пред Дойче Веле германският депутат от Социалдемократическата партия Дитмар Нитан.

"Ако искаме да постигнем солидарно решение по въпроса за бежанците, не трябва да тръгваме със заплахи", предупреждава той. Но и издигането на нови огради, каквото наблюдаваме в момента в някои европейски страни, също не е правилният път. "Сега се нуждаем от един силен, единен Европейски съюз без прояви на егоизъм", казва депутатът.

Интересно ще бъде да видим дали на предстоящата среща на върха мнозинството страни-членки ще разчетат правилно тази повеля на времето.