България и призракът на третия пол | Новини и анализи от България | DW | 16.02.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България и призракът на третия пол

"По своята интензивност и абсурдност сегашният спор за Истанбулската конвенция силно напомня на полемиката от 2007 около Баташкото клане", четем в статия на "Телеполис". И други медии се спират на дебата за Конвенцията.

В България общественият дебат за Истанбулската конвенция беше изкривен още в самото начало, пише Корина Гал на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Консервативни политици и представители на църквата се хванаха за фигуриращата в документа дума "джендър", която излизала извън рамките на биологичната дефиниция за мъж и жена и по този начин отваряла поле за всевъзможни интерпретации, пише швейцарското издание и пояснява: "Конвенцията против насилието срещу жени осъжда и всяко насилие, извършвано заради "джендъра" на дадено лице. А с това може да се има предвид и насилието срещу хора, които не се определят нито като мъж, нито като жена".

"Политика за сметка на жените"

По-нататък НЦЦ цитира Радостина Георгиева от Българския Хелзинкски комитет със следните думи: "Според дясноекстремистките партии в управляващата коалиция, Конвенцията е нещо като Троянски кон, чиято цел е легализирането на третия пол. Целият дебат беше построен върху тази невярна информация", посочва Георгиева и добавя, че според противниците на документа, Конвенцията щяла да доведе и до легализиране на еднополовите бракове. "В действителност обаче основната цел на Истанбулската конвенция е въвеждането на мерки за превенция на насилието, сред които и образователни програми срещу патриархалните стереотипи", казва още Георгиева и добавя: "Но противниците подеха кампания с твърдението, че по този начин децата щели да бъдат подтиквани да си променят пола. С подобни неверни информации те успяха да убедят българското население да застане срещу Конвенцията. А и в българското общество традициите са много важни - в него ролите на двата пола са ясно разграничени", казва българската правозащитничка, цитирана от НЦЦ.

Редакцията препоръчва

Швейцарското издание излиза с тази публикация по повод решението на управляващите от ГЕРБ да не изпращат Конвенцията за ратифициране в парламента. "По този начин българското правителство пожертва закрилата на жените в името на коалиционния мир", коментира НЦЦ.

В обширна статия за "Телеполис" на същата тема се спира и журналистът Франк Щир, който добре познава България. Под заглавие "Призракът на третия пол" авторът пише:

"В България - страната, която спаси своите евреи по време на Втората световна война и включително поради това се смята за крепост на толерантността - дебатът за Истанбулската конвенция се изостри дотолкова, че определено не хвърля добра светлина върху обществения климат в балканската страна. В определението "джендър", преведено на български като "социален пол", много българи привидяха коварен заговор на неолибералния глобализъм да им бъде пробутан третият пол", пише Франк Щир и цитира думите на известния режисьор Андрей Слабаков, според когото Конвенцията "е писана от безработни лесбийки". А университетският професор Драгомир Драганов дори заплаши да удуши всеки, който казва на внучката му, "че може да е лесбийка, педераст или трети пол".

Никакви поуки

По-нататък авторът на публикацията пише, че "по своята интензивност и абсурдност" сегашният джендър-дебат силно напомня на спора от 2007 година около Баташкото клане. Тогава изкуствоведката Мартина Балева направи опит да покаже как изкуството допринася за митологизирането на исторически събития, давайки пример с картината "Баташкото клане" на полския художник Антони Пьотровски. Веднага след оповестяването на проекта ѝ, Балева бе обвинена във фалшифициране на историята и в родоотстъпничество, пише Щир и заключава: "Сегашният дебат около Истанбулската конвенция показва съвсем недвусмислено, че голяма част от българската общественост не си е извадила никакви поуки от злополучния спор за Батак".

Подобно съдържание

Реклама