България и ″мюсюлманската инвазия″ | Новини и анализи от България | DW | 12.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България и "мюсюлманската инвазия"

"По-добре да живея в Германия като куче, отколкото в България като човек", казва един сирийски бежанец. Редица германски медии писаха тези дни за България и бежанците. Подбрахме няколко цитата.

Според германското радио „Дойчландфунк”, за България се знае, че там се отнасят зле с бежанците, така че повечето от тях гледат колкото може по-бързо да напуснат страната. И често наемат каналджии. Преди няколко дни радиото излъчи едночасово предаване, посветено на България, като акцентът беше тъкмо върху отношението към бежанците и мигрантите. Ето част от наблюденията на журналистите:

Редакцията препоръчва

Бизнесът със съдбата на хората процъфтява, а от това се възползват и служителите по границата. Множат се сведенията, че в нелегалния трафик на хора са замесени и граничари. Самите служители са недоволни от лошото си оборудване, мизерните заплати и многомесечната служба в отдалечени гранични райони. Красимир Кънев, директор на българския Хелзинкски комитет, казва: „Има много нелегален трафик. Редица трафиканти са роднини, съседи или приятели на граничарите. Цялата работа е организирана, участват и граничните служители.”

За бежанците България е страна с лошо име

Бизнесът се благоприятства и от факта, че повечето бежанци искат колкото е възможно по-бързо да прекосят България. Страната има лошо име заради бежанските си лагери и затворите за бежанци. Редовно се провеждат хайки срещу нелегални мигранти, по границата има стрелба и побоища, мигрантите често биват връщани обратно. Нищо, че всичко това противоречи на европейското право.

Авторите разказват за убития афганистански бежанец и цитират тезите на онези групи в България, които защитават граничаря: „Това е нападение срещу България. Нападение на една нелегална орда, която безпрепятствено минава нашата граница. Целта ѝ е да подмени населението на Европа с ислямско.” Такива крайно десни групи говорят още за умирането на Запада и за нашествие на талибаните, а православната църква призова правителството да спре мюсюлманската „инвазия”, информира „Дойчландфунк”.

В германското списание „Шпигел” също излезе статия за България и бежанците, където между другото четем: „България е смятана за най-бедната страна-членка на ЕС. Тя има близо 300-километрова граница с Турция, през която вече от години бежанци се опитват да влязат в ЕС. Правозащитни организации като Амнести Интернешънъл и Хюман Райтс Уоч многократно съобщават за насилствени посегателства на български полицаи срещу мигранти. Съобщава се, че понякога бежанците с бой биват принуждавани да се върнат обратно през границата.”

Bulgarien Grenzzaun zu Türkei 17.07.2014

На българо-турската граница

Няколко други издания цитират разкази на бежанци, минали през България и достигнали до Германия. Вестник „Ди Велт” пише, че германските власти се въздържат да връщат кандидати за политическо убежище, минали през България, която - според Дъблинските правила - е трябвало като първа страна от ЕС да разгледа молбите им. Вестникът цитира един германски съдия, който разказва за „българския опит” на кандидати за убежище, минали през неговата съдебна зала: „Един сириец ми каза: „По-добре да живея в Германия като куче, отколкото в България като човек”. А друг ми обясни, че предпочита да се върне по-скоро в Сирия, отколкото в България.”

"Най-големи проблеми имахме в Иран и в България"

Репортер на германското обществено радио и телевизия АРД пък разказва за преживяванията на група афганистанци, с които се срещнал на сръбско-хърватската граница. Ето какво споделят те:

„Минахме през Пакистан, Иран и Турция, после, за разлика от други бежанци, не се прехвърлихме на гръцки остров, а поехме по суша към България. Най-големи проблеми имахме в Иран и в България. В България имаше опасни ситуации. Всички в нашата група знаеха, че близо до българската граница беше убит афганистански бежанец. Пет дни и нощи вървяхме пеша през България, най-вече нощем, през горите, защото ни беше страх да не ни арестуват. Първоначално групата ни беше голяма, но в България изгубихме доста хора. Залутаха се някъде в тъмното и сега изобщо не знаем къде са и дали още са живи.”

Подобно съдържание