България и моделът ″Тръмп″ - поне три прилики | Новини и анализи от България | DW | 07.01.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България и моделът "Тръмп" - поне три прилики

Наложеният от ГЕРБ и ДПС управленски формат е изграден върху три принципа, на които се базираше и моделът "Тръмп". А видяхме какво стана в Америка. Коментар от Даниел Смилов:

Борисов и Тръмп във Вашингтон

Борисов при Тръмп във Вашингтон

Фарсовото президентство на Тръмп завърши с grand finale - фарсов опит за пуч, в който хора загубиха живота си, а Америка се раздели с част от авторитета си на утвърдена демокрация. Републиканците - като партия носител на дефектната ракета “Тръмп” - са най-големите губещи. Освен президентството, демократите спечелиха мнозинства и в двете камари на Конгреса. Но най-важното е, че милиони в САЩ и по света видяха грозните и плашещи последици на една популистка политика, която републиканците охотно или неохотно възприеха през последните четири години.

Моделът "Тръмп"

Президентството на Тръмп може аналитично да бъде определено като фарсово, защото то се основаваше на гигантско разминаване между претенции и реалност. Основната претенция беше, че Тръмп се бори срещу “силите на глобализацията” и е пионер на нова форма на националистически протекционизъм - “Америка на първо място”. Реалността обаче е съвсем друга. Глобализацията не пострада особено от митническите войни на президента, нито от приятелските му чувства към Путин и други автократи. Америка не “стана”, а просто “остана” първата в света икономика, но Китай продължи своя възход, който очевидно не може да бъде спрян със среднощни туитове и търговски заяждания. Всъщност проблемът не е, че Китай икономически настига САЩ, а че тази страна се ръководи от комунистическа тоталитарна партия, която се позиционира като враг на либералната демокрация. За да се справи с това предизвикателство, Тръмп реши сам да срути американската либерална демокрация. В крайна сметка не успя, но на моменти фарсът можеше да се развие в пълнокръвна трагедия.

Редакцията препоръчва

Най-добронамереният прочит на “доктрината” Тръмп би я представил не като “антиглобалистка”, а като опит да се извлекат максимални ползи за САЩ в една глобална икономика. Първият да получи лъвския пай. В един подобен опортюнизъм има нещо разбираемо - всеки има задължение да се грижи приоритетно за себе си и за близките си (в повечето ситуации). Но дори и от такава просветено егоистична гледна точка Тръмп не донесе много (или нещо ново) на САЩ: постигна ръст, сваляйки данъците, но увеличи стремглаво дълга и дефицита, а накрая Ковид кризата изтри позитивите, доколкото ги имаше.

В същото време негативите от управлението на Тръмп са съвсем реални и осезаеми. Всички отчитат поляризацията в обществото и безпрецедентните сцени на сблъсъци, приличащи на гражданска война. Марката “САЩ” загуби много от своя блясък по времето на Тръмп (точно затова путинистите в България и по света са и фенове на Доналд Тръмп). А в една глобална плуралистична среда международният авторитет е важен, ключов ресурс. Вбивайки клин между САЩ и ЕС, Тръмп сериозно навреди на Запада като цяло и даде възможност на регионални тирани и глобални конкуренти като Китай да почувстват, че тяхното време е дошло.

Във вътрешен план моделът “Тръмп” се базираше на три принципа, характерни за съвременния популизъм:

  • Неограничено партизанство: В преследването на тесни политически цели могат да бъдат използвани всякакви инструменти, включително заобикаляне и нарушаване на правилата;
  • Некоректност: Всякакви възгледи, включително хомофобски, ксенофобски, супремасистки или просто налудни, трябва да бъдат политически представени. Политикът е рупор, през който се излива народното съзнателно и подсъзнателно;
  • Автентичност вместо експертност: Познанията и истината нямат особено значение или поне трябва да бъдат равнопоставени с чувството и убедеността, с която някой защитава дадена теза. Антиваксърите може и да нямат особени научни аргументи, но пък са много и си вярват. Може да няма доказателства, че изборите в САЩ са били фалшифицирани, но ако се повтаря убедено, че са били, “аргументите” на тръмпистите трябва да се приемат. И т.н. и т.н.

На 20 януари американците официално ще се разделят - поне за следващите четири години - с модела “Тръмп”. Фарсовият пуч най-вероятно ще уплаши както опортюнистично настроените републиканци, които виждаха в Тръмп таран за собствените си кариери, така и опортюнистичната средна класа, която искаше да го използва, за да си свали още малко данъците.

Гледайте Америка, мислете за България

От българска гледна точка обаче моделът “Тръмп” - като комбинация от неограничено партизанство, некоректност и липса на експертност - е трайно установен. Парламентарните избори напролет ще дадат възможност за разбиване на някои негови елементи, но съвсем не е сигурно, че тя ще бъде оползотворена. През последното десетилетие ГЕРБ и ДПС създадоха управленски формат, който е изграден изцяло на споменатите три принципа.

Неограничено партизанство: Овладяването на съдебната власт в България е голямата разлика със САЩ: там съдилищата в крайна сметка останаха неутрален арбитър. И затова вероятно Тръмп ще понесе и наказателна отговорност за злоупотребата с власт (обажданията на служители в Джорджия да му “намерят” 12 000 гласа), а сигурно и за подстрекателството към метеж във вчерашния ден. Освен това Тръмп беше обект на множество разследвания по време на президентството си. В България прокуратурата е партиен чадър върху властта и страда от хронична неспособност да намира доказателства за нейни нарушения, дори когато тези доказателства са обществено достояние. И до днес не се знае например дали записите с премиера са автентични или не. А историята с кюлчетата и пачките в шкафчето сигурно изчервява и самите прокурори. Заради този срам те пуснаха някакво съобщение в края на роботния ден точно преди Коледа, “че не са намерени доказателства за престъпление”. Фарсът има почва и у нас.

Некоректност: В България политическата некоректност се утвърди като някаква политическа ценност. Стана прието хомосексуалните например официално да бъдат подигравани като “джендъри”. Документи като Истанбулската конвенция станаха жертва на истерични мнозинства, които ги използваха за раздухване на страхове. А комплексите за исторически супремасизъм избиха във всенародна подкрепа за блокирането на Северна Македония по пътя ѝ към ЕС - при положение, че приобщаването на тази страна към Европа ще е от полза за всички на Балканите. Съпротивителните сили на обществото и на политическите партии се оказаха слаби: повечето политици станаха рупори на масовите предразсъдъци.

Неекспертност: България стана територия на фалшивите новини и конспиративните теории. Новини от рода на “Бил Гейтс чипира българите с ваксина” се възприемат от мнозина като истина. В такава среда не е трудно да убедиш хората, че министър-председателят и финансовият министър не са знаели нищо за изчезването на 700 милиона от държавния бюджет и че това се е случило без тяхната благословия. Комбинацията от неограничено партизанство и склонност към медийна манипулация е особено токсично.

"Господине, бъди американец"

Мнозина искат да представят изборите напролет като вот за или против ГЕРБ. За управляващите това е всъщност удобно, макар че срещу тях има сериозен брой партии - и леви, и десни. Но вотът е по-сложен от това: той ще е за или против модела на управление като местна популистка вариация на темата “Тръмп”.

Всъщност има само една политическа формация - "Демократична България", която ясно се е заявила като противник на популизма а ла Тръмп с неговото неограничено партизанство, некоректност и подмяна на експертността. От тази гледна точка ДБ е проевропейската, либерално-демократична партия от класически тип. Що се отнася до останалите опоненти на ГЕРБ, БСП (представена от лидера си Корнелия Нинова) е всъщност по-скоро почитател на тенденциите “Тръмп-Орбан”. Слави Трифонов, чиято политическа кариера има външни сходства с тази на Тръмп, не се е позиционирал по темата. Мая Манолова е също в амбивалентна позиция по този въпрос.

Ситуацията заслужава да бъде обобщена с един класически цитат:

- Мълчи бе, дивак! Епитропи! Срам за българския народ! - изкрещя Иванчо разлютен.

Няколко души се изсмяха.

Хаджи Смион погледна обидно на Иванчо и му каза строго:

- Господине, бъди американец, благородно.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия за събитията във Вашингтон:

Реклама