1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: AP

България и еврото: рискът е само един

Ясен Бояджиев
13 юли 2018

Еврото щяло да доведе до страшно поскъпване: сега, когато България потегли към еврото, е модно да се говори не за положителните ефекти, а за дебнещите рискове. При това рискът е само един: България да пропилее този шанс.

https://p.dw.com/p/31Nmk

Коментар от Ясен Бояджиев:

Този път отговорът е „да“. България поиска да влезе едновременно в ERM-2 (т.нар. чакалня на еврозоната) и в банковия съюз. И получи одобрението на финансовите министри от еврогрупата - заедно с приблизителна дата (след около година) и с пътна карта за реформи, свързани със законодателната рамка, банковия надзор и нов цялостен преглед на банковата система. Този път проверката ще бъде извършена от Европейската централна банка. Българският случай е прецедент, който оттук нататък става правило - членството в банковия съюз вече ще е условие за влизане в ERM-2.

Положителните ефекти

Положителният отговор може и да изглежда условен, но този път условията (за разлика от влизането в Шенген например) са конкретни и изпълними. Става дума за поети от страната ангажименти, чието изпълнение ще е от полза за самата нея още сега. Положителните ефекти, свързани с еврото, постепенно ще започнат да се усещат още със стъпването на пътя към него: подобряване на вътрешния бизнес климат и повишаване на външното доверие, укрепване на банковата система, по-ниски лихви по кредитите, по-евтино и по-достъпно финансиране за бизнеса и домакинствата, по-голяма стабилност на националната икономика, намаляване на инвестиционния риск, нарастване на преките чуждестранни инвестиции и общата инвестиционна активност, намаляване на валутните разходи за бизнеса...

И най-важното: присъединяването към еврото означава принадлежност към ядрото на ЕС в период на мощни центробежни сили вътре в него. Което означава още една котва за страната срещу приумиците и безотговорността на собствените ѝ политици и срещу вълненията в бурното геополитическо море.

На мода са "отрицателните" ефекти

Сега обаче е модерно да се говори не за положителните, а за „отрицателните“ ефекти, не за разкриващите се възможности, а за дебнещите рискове. Впрочем, тази мода никога не е отминавала, но видимо се засили в последните месеци, след като стана ясно, че българското правителство има намерение най-после да предприеме конкретни действия в посока към еврото. Помпането на излишни страхове и чертаенето на мрачни сценарии тече от всички посоки. Докато европейските финансови министри обсъждаха в Брюксел българското искане, в центъра на София продължаваше подписката за свикване на национален референдум с въпроса: „Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като официална валута в България?“. А в телевизионни студиа експерти с крайно загрижен вид предупреждаваха, че сме на път да направим „историческа грешка“. Неотдавна специално проучване изчисли, че против еврото са над 80% от мненията в социалните мрежи и интернет форумите. И че те са пълни с небивалици, чийто поток обаче изглежда „организиран“ около натрапчиво и дословно повтарящи се опорни точки. Като например, че интеграцията в ЕС води само до нищета, а Брекзит е най-правилният избор. Всичко това не е странно, след като и в традиционните медии „дебатът“ най-често се води на махленското ниво на слуховете и предположенията.

Стари и нови аргументи

Повечето от аргументите са стари. Най-популярният сред тях е за поскъпването, съпътстващо въвеждането на еврото. Във все по-смрачаващите се прогнози за България това поскъпване вече клони към 50%. Упоритото му повтаряне изисква да припомним, че това е легенда, която не се потвърждава в нито една от страните, присъединили се към единната валута - регистрираната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), а причините не са задължително свързани с еврото. Да припомним също така, че България има опит с подобни измислени страхове - при деноминацията на лева през 1999 година.

Другият повтарящ се аргумент се нарича Гърция. Тоест, как страдат от еврото по-малките и по-неразвитите страни. Тук отново трябва да припомним, че Гърция не е трябвало да бъде приемана в еврозоната не защото е била по-слабо развита, а защото е била неподготвена, не е отговаряла на условията и години наред е фалшифицирала основните си икономически показатели. И че пострада главно заради собствената си крайно неразумна и безотговорна икономическа политика. Да припомним и успеха на други „недоразвити“ страни като Словения, Словакия, Ирландия, Естония, Латвия, Литва.

Повтаря се и емоционално умилителният рефрен за лева като последна крепост „на националния суверенитет и българската държавност" - лишаваме се например от собствена парична политика, а с това и от възможността временно да си помогнем чрез девалвация на националната валута. Да, но това лишаване отдавна е факт заради валутния борд, обвързал лева с еврото. Впрочем, същите тези са се загрижили, че щял да отпадне валутният борд и политиците щели да изядат валутния резерв - перспектива, която ще е точно толкова възможна, колкото е и днес.

Има и нови аргументи, свързани главно с членството в банковия съюз. Влизането в него означавало да спазваме нарежданията на ЕЦБ, което в периода до самото въвеждане на еврото щяло да бъде силно притеснително и рисково. Истината обаче е, че притесненията и рисковете са само за онези в банковия (а и в небанковия финансов) сектор, които имат какво да крият. Например за схемата КТБ на безразборно финансиране на собствения бизнес с парите на вложителите. За останалите проверката и контролът отвън могат да бъдат само успокоителни.

Ясен Бояджиев
Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Любимата ми нова теза е, че България не е готова за стриктните правила на банковия съюз, което щяло да ѝ попречи да извърши нужните радикални реформи в публичния сектор. А какво ѝ попречи досега да извърши тези реформи? Напротив - оттук нататък шансът тези реформи да се случат става много по-голям и съвсем реален.

Всичко зависи от нас

Това също е един от положителните ефекти, които могат да се усетят много скоро, ако изразената воля за действие е искрена и поетите ангажименти се изпълняват. Сега всичко зависи от нас.

Разбира се, еврото не е панацея за всички проблеми. Разбира се, рискове винаги има - никой не може да попречи на отделен човек или на цели общности да направят някоя катастрофална стъпка или да извършат някоя глупост, тласкани от лъжци и демагози. Случва се и на най-развитите (виж Брекзит).

Единственият наистина голям риск по пътя на България към еврото е сама да пропилее дадения ѝ шанс. Тепърва ще има много желаещи да я бутат натам.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Парламентът в София

България: как "лошите" и "добрите" биха могли да се разберат

Даниел Смилов
Даниел Смилов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница