България и Втората световна война | Новини и анализи от България | DW | 29.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България и Втората световна война

За кои политически събития през Втората световна война българската историография все още се притеснява да говори открито? Георги Папакочев потърси мнението на историците Георги Боздуганов и Пламен Павлов.

Георги Боздуганов, бивш съветник по националната сигурност в правителството на Филип Димитров и автор на книгата „България – военният трофей на Сталин“ смята, че още през ноември 1940 г. Сталин е търсил съгласието на Хитлер да получи България, да изгради военни бази и да се устреми към Босфора и Дарданелите. В замяна дори е предлагал СССР да влезе в Тристранния пакт. „Сталин съвсем категорично инструктира Молотов за преговорите с Хитлер в Берлин, като му дава нареждането: “България трябва да бъде главният въпрос на преговорите”, разказва изследователят. Пак по указания на Сталин, през юни 1943 г. съветското външно разузнаване приема план, който изрично предвижда “да не се допусне сключване на сепаративен договор на България със Западните съюзници.” С помощта на дипломатически маневри и манипулиране на отделни български политици, през 1944 г. е попречено да се подпише примирие преди Червената армия да окупира страната. „Така списъкът на вече известните, но неудобни факти, се оказва доста дълъг“, твърди Боздуганов.

Молотов и бомбардировките над българските градове

Професорът по история от Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий“ Пламен Павлов също твърди, че вече влязла във войната на страната на Оста, България на практика е продължила да пази неутралитет. „Редица български правителства имат грехове през този период, но ако България е откажела да се присъедини към Тристранния пакт, тя е щяла да бъде прегазена от германската армия, която от Румъния е търсела коридор да излезе на Бяло море”, допълва Павлов.

Георги Бозудганов твърди и още нещо, като се позовава на разсекретени документи. От тях излизало, че съветският външен министър Молотов е настоявал пред американския посланик в Москва Аверил Хариман за продължаване и засилване на съюзническите бомбардировки над български градове. Целта била да се създаде лош образ на Западните съюзници в очите на българите, за да очакват “братска” помощ от Москва. „Дори съветската радиопропаганда и легацията в София са били натоварени със задачата да засилват тези настроения“, допълва изследователят.

Hitler-Stalin-Pakt Unterzeichnung 1939

Подписването на Пакта Молотов-Рибентроп /1939/ Вторият отляво е Рибентроп, крайният вдясно - Молотов

И второ – с бомбардировките е трябвало да бъде разстроена работата на правителството и държавната администрация, като по този начин се даде възможност за мащабни въоръжени акции на контролираното от Кремъл комунистическо партизанско движение. „Въпреки това, през януари 1944 г. бомбардировките са спрени за почти два месеца по нареждане на президента Рузвелт, за да може България да пристъпи към сключване на примирие“, допълва Боздуганов.

Кой убива цар Борис III?

Изследователят смята също, че вероятно Сталин е наредил да бъде отровен цар Борис III, в чието лице е виждал най-сериозната пречка към завладяването на България. Убийствата на неудобни политически дейци в чужбина са били обичайна практика на съветското разузнаване, докато западните съюзници са нямали никакъв интерес да бъде отстранен от политическата сцена българския държавен глава. „По това време царят започва тайни преговори със САЩ за излизане на страната от Пакта. А ръководителят на американското Управление на стратегическите служби генерал Уилям Донован изготвя „План за изваждане на България от войната”, получил впоследствие одобрението на Държавния департамент и президента Рузвелт“, допълва Боздуганов.

Според проф. Пламен Павлов България е загубила много от участието си във финалната фаза на Втората световна война на страната на съюзниците през 1944-1945 година. „Целият БВП на страната е изразходван за финансиране на българските военни действия, хиляди са загиналите офицери и войници. Въпреки това на Парижката мирна конференция през 1947-1948 година Москва по никакъв начин не показва, че гледа на България като на приятелска държава. Затова е нужна преоценка на историческите факти и много европейски държави вече я направиха. По същата причина български политици категорично нямат място на тазгодишния военен парад в Москва на 9 май“, казва историкът Павлов.

Bulgarien König Boris III. von Bulgarien mit Familie

Цaр Борис III със семейството си

„Червената армия през 1944 година напада, окупира и в продължение на 3 години разграбва България. Така страната действително става военен трофей“, е убеден историкът Боздуганов. „ За да бъдат легализирани тези действия, Московското споразумение за примирие започва с потресаваща лъжа още в неговия Чл. 1 а, където е написано: „България спря военните действия срещу Съюза на съветските социалистически републики на 9 септември 1944 г….” Истината е, че България не е спирала военните действия срещу СССР, защото никога не ги е започвала", казва Боздуганов и допълва:

„Денят 9 май е съветски празник и не мога да проумея какво чувство на празнична радост трябва да изпитваме на тази дата след всичко, което СССР е причинил на страната ни. Тези обстоятелства ме карат да приемам единствено честването на 8 май като израз на солидарност към борбата на европейските народи за освобождение от хитлеристка окупация и почит към дадените жертви. Въпреки че вместо да получи признание, България понася само напълно незаслужени загуби“, е категоричен изследователят Георги Боздуганов.

Редакцията препоръчва