България и бежанците: дим без огън | Новини и анализи от България | DW | 02.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България и бежанците: дим без огън

Притокът на бежанци към България нито е нараснал в пъти, нито настроенията са се радикализирали. Нищо, че част от медиите казват точно обратното. Защо обаче, пита Иван Бедров.

„Не на горещите точки в Майка България“, призова кандидат-кмет на Велико Търново и тръгна към изборите с платформа за защита на града от бежанците. На още десетки места в България кандидатите разчитат на насаждания страх от прииждащите непознати хора и предлагат на избирателите едно: да ги спасят от бежанците. Хората вероятно наистина се страхуват – от рано сутрин големите телевизии в България им предлагат разсъждения по темата, които прогнозират броени минути до бъдещия имигрантско-ислямски апокалипсис. После хората отиват на работа, а като се върнат вкъщи, отново гледат по телевизора страшни прогнози, гарнирани с репортажи от наистина оживените гранични пунктове в Македония, Сърбия, Унгария, Австрия и Германия.

Общото между повечето точки (не горещи) на предизборната борба е, че хората там не са виждали бежанец на живо. Насаждания през медиите страх няма как да компенсира липсата на реално съприкосновение на местните хора с новодошли различни хора. Това не пречи обаче кампанията на много места да залага на този страх, без на практика да има от какво/кого да се страхуват хората.

Къде са бежанците?

В България притокът на бежанци е нараснал през 2015 г., както и в цяла Европа. До края на август в страната са потърсили закрила почти 12 хиляди души, което вече надвишава броя за цялата минала 2014 г. Очевидно има ръст, но също е очевидно, че той не е в пъти. Друго очевидно е, че динамиката на пристигналите в България повтаря традиционната динамика за всяка предишна година – засилване през лятото и успокояване през зимата. Погледнато месец по месец, дори има спад – през август потърсилите убежище са 1447, което е по-малко от потърсилите убежище през юли – 1869. Това, разбира се, може да бъде обяснено със станалото широко известно в края на лятото почти безконтролно преминаване през Гърция, което вероятно е намалило леко притока към България. Но и без този детайл, темпът на нарастване на притока на бежанци към страната не променя съществено общата картина – в България работят шест центъра за настаняване, в тях все още близо 50% от местата са свободни. Няма прогнози скоро системата да прелее.

Grenze Bulgarien Türkei Sicherheitszaun

Оградата по границата с Турция

Данните правят още по-нелепи твърденията, че пристигащите в България не са бежанци от зони на военни конфликти, а са предимно икономически имигранти от Африка. Това просто не е така. Според предоставените от Държавната агенция за бежанците числа, 91% от регистрираните през 2015 г. идват от три държави – Сирия, Ирак и Афганистан. Тенденцията през тази година е за сериозен ръст на идващите от Ирак - както от управлявани от „Ислямска държава“ райони, така и от други. Това е една от причините не всички, потърсили закрила в България, да я получават. С почти половината от тях това не се случва.

Не се случва обаче и друго – въпреки Дъблинския регламент, който задължава България да приеме обратно регистриран в нея бежанец, ако той бъде заловен на територията на друга държава от Европейския съюз, страната ни отново не е подложена на натиск от връщане на значителен брой хора. За последните две години са постъпили близо 15 хиляди запитвания – т.е. толкова регистрирани в България чужденци са били засечени някъде другаде в Европа. От тях по-малко от 400 са изпратени обратно в България. Най-голям е броят на запитванията от Германия и Австрия, които, по неписано правило, не се стараят в обратното изпращане на бежанци.

А защо е този шум тогава?

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Всички тези данни очертават една значително по-спокойна ситуация в България в сравнение с много други европейски страни. Това го доказват дори и резултатите от изследване на общественото мнение от втората седмица на септември, проведено от „Алфа рисърч“. Въпреки че то отчита повишение на дела на българите, за които бежанският поток е опасност – от 49% през 2013 г. на 63% през тази година, проучването показва умерено отношение към проблема, което до голяма степен съвпада с взетите решения в Брюксел.

Колкото българите настояват за борба с каналджийството (89%) и за усилване на оградата по границата (75,9%), приблизително толкова много българи настояват и за подобряване на работата на службите, които уреждат статута на бежанците (82,9%), както и за толерантно отношение към тях (75,5%). Противоречието е само на пръв поглед, защото тези настроения напълно съвпадат с последните решения от Европейския съвет преди седмица – хуманно отношение към дошлите и засилване на контрола по границите. Две трети от българите оценяват позитивно и решението за квотното разпределение на вече дошлите имигранти.

Всички тези числа показват, че колкото и определени политически или медийни кръгове да се опитват да създадат истерия около темата с бежанците, то реалната ситуация в България няма нищо общо с техните думи. И добрата новина е – засега – че целият този шум не успява да повлияе на настроенията на българските граждани.

Редакцията препоръчва