България: защо е това патриотично инатене? | Новини и анализи от България | DW | 09.07.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България: защо е това патриотично инатене?

България да заеме мястото си на световната сцена, да влиза в мощни съюзи, да печели приятели, да експандира. Така си представям патриотизма. Но преди изборите звучи съвсем друго патриотично инатене, пише Ивайло Дичев.

Тази кампания отново мина под знака на битката между политическото и юридическото. Докато от ГЕРБ настояваха на това, че са идеологически десни и дори си наеха остатъчното СДС за имидж, силите на промяната искаха първо да се разследват престъпленията на предишната власт, а после да се делят на леви и десни. А служебното правителство надяна хирургическите ръкавици на надполитическата експертиза, която всъщност най-силно уплаши бившите управляващи. Ех, тези служебни правителства, защо става така, че често вършат по-добра работа от редовните? 

И ако все пак опитам да извадя една политическа линия в криминално-предизборния дебат, бих я нарекъл патриотично инатене. Практикуват го най-различни констелации от говорители. Вземете новопроизведения ужас от евентуалното приемане на еврото през 2024, за което отвори дума министър Василев. Скочиха отляво, например кандидатът за депутат на БСП Велизар Енчев; мобилизираха се либертарианците на господин Панчев, който прати възраженията си до президента; а най-яростни бяха, разбира се, крайно десните (или пък леви) Сидеров и Костадинов - последният дори организира протест по темата. От нафталина за пореден път беше изваден Стив Ханке, съветвал нашия президент навремето.

А ако нямахме шанс за еврото?

Не знам дали има смисъл да се повтарят икономическите аргументи в полза на общата валута. Инфлация има и сега. И ако някой реши да излъже потребителите като закръгли нагоре цените при обмяната, конкурентът му ще го прецака като закръгли надолу своите и отмъкне клиентите му. А представяте ли си каква стабилност би имала валутата на една незначителна икономика като българската в глобалното финансово море? Магическият суверенитет, в който се кълнат патриотичните сили, и сега го няма заради валутния борд. Ако влезем в еврозоната, по-скоро ще се сдобием с такъв, защото ще бъдем допуснати до масата, където се взимат решенията. Но можеш ли рационално да спориш със символи? Така окайваха обичаната си национална валута и в Германия, и във Франция. Е, у нас тази емоция е по-слаба за хора като мен, преживели хиперинфлацията от 1997 и които са се молели да купят долари на черно за дъвка пред Кореком. Но пък към старите е насочен апокалиптичният страх пред всичко ново, който идва с ЕГН-то; Сидеров дори стигна до там да каже, че ще се разпадне не само Евросъюзът, но и САЩ, барабар с долара - и нямало да има къде да идем освен в Евразия. Само дали там ще ни предложат да влезем в някаква нова преводна рубла, не уточни.

Интересното е, че този патриотичен бунт става възможен именно защото влизането ни в еврото е неизбежно - ако имаше реална възможност да ни напъдят, гордостта сигурно щеше да е с по-ниска интензивност. По същия начин функционира репченето срещу НАТО, повод за което даде онова объркване на американските рейнджъри в Пловдивско, руско-британските напрежения в Черно море, та дори падналият български изтребител, вината за който кой знае как се приписва на Вашингтон. Последният дразнител, това е инициативата "Три морета", възприемана като анти-руска - някои стигнаха до там да преквалифицират президента Радев, домакин на срещата, от московски на американски агент.

Ясно е, че няма къде да идем да търсим военна защита. Русия не е предложила някакъв аналог на натовския член 5, а за състоянието на нашата армия разбрахме, когато се оказа, че дори черната кутия на падналия изтребител не може да заработи без един кабел, произведен в Украйна през 1988. Инатенето има друг смисъл - то прилича на ритуал, целящ запазването на достойнството; така в някои култури дълго не пускат жениха в къщата на булката и той трябва да тропа и да се моли, макар че всичко е предварително договорено.

Или вземете реакцията на една друга разнородна патриотична констелация срещу санкциите по закона "Магнитски". Да оставим настрана засегнатите и техните политически приятели, примерно в ДПС и ВМРО. Голяма част от нашата публика искрено се обиди на това, че някой отвън ни се меси и гордата ни туристическа република трябва да разчита на външна помощ, за да разчисти бакиите си. По същия начин реагират срещу резолюцията на Европарламента, срещу двамата американски сенатори и срещу поредната критична публикация в чуждата преса.

Да дразним евроатлантическите си партньори с Русия не е толкова оригинално - правят го и страни като Унгария, Италия, дори самата Германия. Но само у нас акцията има толкова изявен патриотичен смисъл ("Любовта към СССР е висша форма на патриотизъм" - на това ни учеха навремето по Научен комунизъм). Това - на фона на незначителния ни износ за Руската федерация, който е под този за Сърбия и в пъти под износа ни за Турция. Патриотичното дразнене няма прагматични перспективи, характерът му е чисто идеален - като писането на кирилица и кимането с глава в знак на "не". Гордост, какво да я правиш!

По подобен начин действа инатенето по повод разширяването на ЕС към Западните Балкани и по-специално Северна Македония, което съсипва бъдещето на Балканите и смразява отношенията ни не само с братовчедите в Скопие, но и с албанците (5-6 милиона в региона!), както и с всичките бивши югославски републики, а и с целия евроатлантически свят. Е да, ама показахме, че можем да се опъваме на Брюксел - единни до край, до пълното съсипване на региона. Както по-горе с еврото и с НАТО - мислим си, че така или иначе Северна Македония е орисана да влезе в ЕС и защо пък да не се поинатим героически?

От левия патриотизъм на Виденовата партия до десния патриотизъм на КОД - лайтмотивът е смелият антизападен хюбрис. Не чуваме да има някакъв проект, някаква алтернативна посока за развитие. Така или иначе нещата са необратими, но ние си позволяваме прищявката и да се сърдим. Мразим нашите политици, но когато отвън им наложат някакъв контрол - вадим ятаганите. Ако се замислите - значи сме станали донякъде европейци, вече не мислим просто за оцеляване, ами си позволяваме лукса да правим глупости.

Другият патриотизъм

Патриот у нас е човек, който се обижда - ту за човешките права, които му налагат, ту за някакви традиции, които е научил от сутрешния блок, ту подозира чуждия инвеститор, че ще открадне националното ни богатство (след планините от злато, върху които тук седим, сега отнякъде се появи литият - изкопаемо на бъдещето). Не знам как тези теми могат да влязат в сериозен политически дебат, според мен роля тук има най-вече психологията, но нека все пак ги погледнем сериозно. Не бих нарекъл тази нагласа изолационизъм - става дума за политика тип "ни приемам, ни предавам". Ще седим сами, ще си ядем доматите, който иска да ходи по света - прав му път, да не ни се пречка тук (Симеонов).

Само че аз пък си представям патриотизма съвсем другояче: България да заеме мястото си на световната сцена, да влиза в мощни съюзи, да печели приятели, да експандира. Подобен нюанс чувам например в позициите на ИТН - партия, която за първи път съчета лиричния, понякога малко кичозен национален сантимент с една заявена обърнатост към света - към много българи в чужбина, към България на прогреса, не на потурите. Ако щете в това пожелание бъдещият премиер "да говори езици" чувам стремеж за преодоляване на провинциализма. Дали това не е ключът към неочаквания им успех? Може би ще дадат пример и на други как може да се преодолява патриотичният ресантиман, в който сме затънали. А ресантиман означава: горчивина, завист, обида, усещане, че нещо ти се дължи - един вид емоционална отмъстителност.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание