България е пред фалит? | Новини и анализи от България | DW | 05.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България е пред фалит?

Едните твърдят, че България е пред фалит, а другите уверяват, че няма основание за паника - опозиция и управляващи представят напълно противоположни оценки за състоянието на българската икономика. Каква е истината?

Държавата е в „катастрофа”, пред „фалит” е, заплашва я „гръцки сценарий” заради огромните задължения в енергетиката, дефицита в бюджета, подготвяния нов дълг, задълженията на общините и недостига в здравеопазването - казва опозицията и твърди, че бързите предсрочни избори са не само задължителни, но и неизбежни.

„Пълни глупости”, „истерия”, „спекулативни твърдения”, „няма основание за паника” - отговарят управляващите. Защото бюджетният дефицит е в рамките на планираното, новата емисия е според гласуваното в бюджета, фискалният резерв е по-голям, а проблемите в енергетиката са наследени и предстои да бъдат решени.

Четиримата икономически експерти, към които Дойче Веле се обърна с четири въпроса, са сравнително умерени в отговорите си и избягват крайните оценки - както в едната, така и в другата посока.

За състоянието на българската икономика

Latchezar Bogdanov Wirtschaftsexperte Bulgarien

Лъчезар Богданов

Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" посочва, че има признаци на растеж. „Макар и слабо, инвестициите и заетостта нарастват. Би следвало и публичните финанси да са в по-добро състояние, но политическата нестабилност влияе на приходите. Налице е и увеличение на някои разходи като пенсиите, което води до риск от дефицит, по-висок от планирания”, казва Богданов.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, също отчита леко подобрение, движено от стабилизирането на европейската икономика. „Вътрешните фактори за растежа обаче са все още слаби, а инвестициите остават на нива, които са значително по-ниски от преди кризата. Тоест, външната среда ни дърпа нагоре, но вътрешната среда не е благоприятна. При бюджета динамиката е негативна - събираемостта на приходите куца. При планиран растеж от 9% данъчните приходи се увеличават едва с 1.67 на сто, което е индикация за проблеми със заложения бюджетен дефицит”, посочва Ангелов.

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев не вижда коренна промяна на статуквото - икономиката не дава отчетливи положителни сигнали, а най-големият проблем е, че не се създават работни места. Това рефлектира върху бюджета, като основното притеснение в това отношение са не данните за изпълнението, а политическата нестабилност и популисткото говорене, което може да резултира в раздуване на разходите и издънване на бюджета.

Garabed Minasyan Wirtschaftsexperte Bulgarien

Гарабед Минасян

Преценката на професор Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН е, че състоянието на икономиката не е добро, като въпросът опира до здравината на публичните финанси. Според него, основни икономически индикатори очертават ситуация, която не може да генерира благоприятна перспективна оценка.

Фалит, катастрофа, гръцки сценарий?

И все пак: „фалит” и „катастрофа” са твърде силни думи, още повече - „гръцки сценарий”, смята Георги Ангелов. Но определено се задават сериозни проблеми, движени от енергетиката, железниците, бюджетните дефицити, спирането на еврофондовете и евентуалните финансови корекции по тях.

„Не споделям драматичните очаквания за "гръцки сценарий" - фискално основата ни остава стабилна. Има обаче опасности, които са свързани с нестабилност и популизъм, както и със скритите дисбаланси и дългове. Все пак дисбалансите в енергетиката, макар да могат да се превърнат в огромен структурен проблем, едва ли могат да катурнат бюджета по гръцки сценарий”, казва Петър Ганев. Мнението му споделя и Гарабед Минасян, според когото България няма проблем с държавния дълг.

Лъчезар Богданов обяснява, че непосредствено опасни са само дългове, гарантирани от държавата (като при БДЖ), докато хипотезата за останалите е, че кредиторът сам си носи риска. В енергийния сектор обаче проблемът е траен - при сегашното регулиране и сегашните цени, загубите са предварително заложени - над 1 млрд. годишно. В някакъв момент ще трябва или да се правят радикални реформи, или тези загуби да бъдат „прехвърлени” на гърба на данъкоплатеца, посочва експертът.

Georgi Angelov Wirtschaftsexperte Bulgarien

Георги Ангелов

Според Георги Ангелов, притеснително е най-вече това, че правителството отрича проблемите и нито взима мерки за тяхното ограничаване, нито дори оценява размера им. Петър Ганев твърди на свой ред, че е налице „тотално оглупяване на тема енергетика” и „нищонеправене по важните теми, като пазар на труда, образование и пенсионно дело”.

Отговорността на управляващите

Основната характеристика както на предишното, така и на това правителство е отказът от реформи, коментира Лъчезар Богданов. Мнението му споделя и Георги Ангелов: „Освен това правителството води политика на борба срещу инвеститорите, включително чуждестранните, и въпреки обещанията за намаление на контрабандата и сивата икономика отбелязва по-лоши резултати при събираемостта в митниците”, уточнява Ангелов.

„Правителството няма шанс за каквато и да е форма на ефективно управление. Не толкова поради некомпетентност, колкото поради тотално недоверие и слугуване на господари с мъгляво загатнати действителни намерения. Главната вина за съществуващия хаос носи мнозинството в НС, чиято цел е власт на всяка цена. Управляващите партии са се превърнали в партийно-фирмени образувания за лично и колективно облагодетелстване”, коментира Гарабед Минасян.

Натрупване на социално напрежение

Според Георги Ангелов, икономиката ще е определяща за политическата ситуация. Както сочат и проучванията, заетостта и икономическото развитие са основен приоритет на обществото. Понеже не може да отговори на тези желания, правителството завива към идеологическа и популистка реторика, която обаче домакинствата не могат да усетят в джоба си, казва Ангелов.

Petar Ganev Wirtschaftsexperte aus Bulgarien

Петър Ганев

Петър Ганев е на друго мнение. Той смята, че решаващи ще са по-скоро фактори отвъд икономиката, тъй като в момента политиката доминира над разума в икономиката.

Лъчезар Богданов посочва, че никаква социална политика не може да заглуши естественото недоволство при стагниращи инвестиции и липса на работни места, а Гарабед Минасян застъпва мнението, че проблемите на България са свързани с неспособността на елита да овладее вътрешните негативни тенденции. Паралелно с това е налице натрупване на социално напрежение, което най-вероятно ще доведе (трябва да доведе) до радикално преосмисляне на социално-икономическото управление на страната, казва Минасян.

Редакцията препоръчва