България е лошо място за бежанци и хомосексуални | Новини и анализи от България | DW | 15.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България е лошо място за бежанци и хомосексуални

„Амнести интернешънъл“ бие тревога срещу зачестилите в България престъпления, извършени по ксенофобски, расистки и хомофобски подбуди. Алармиращ е и неуспехът на страната адекватно да разследва подобни престъпления.

Анализ на 65 случаи на нападения, завършили с тежки телесни повреди и убийства, води до крайно нелицеприятни изводи за състоянието на морала, сигурността и институциите в страната. Неспособността на държавата да се справи с вкоренените предразсъдъци срещу бежанци, мигранти, мюсюлмани и хомосексуални води до допълнително насилие, страх и дискриминация, сочи в публикувания си наскоро доклад правозащитната организация "Амнести интернешънъл".

“Откакто убиха детето ми, не мога да спя. Ситуацията за мен е съкрушителна и съм в постоянна депресия“, казва Христина - майката на садистично изтезавания и бит до смърт в Борисовата градина студент Михаил Стоянов. Момчето загубило живота си само защото самообявили се за „ловци на гейове“ младежи го сметнали за хомосексуален. Майката споделя с „Амнести интернешънъл“ и отчаянието си от липсата на напредък в разследването. Тя няма и причини да се надява на по-тежко от обичайното наказание за убийците на сина й, защото в българския Наказателен кодекс хомофобията не е посочена сред мотивите за налагане на по-сурови присъди, в случай, че извършителите я признаят като подбуда за престъпното си деяние.

Gauri Van Gulik Amnesty International

Гаури Ван Гулик, активистка на "Амнести интернешънъл"

„Дойдох в България, за да избягам от смъртта в Сирия. Но бях пребит и почти загубих окото си. В полицията не ми дадоха много информация - освен, че съм привлечен като свидетел“, разказва пред „Амнести“ бежанецът Меруан. Седемнадесетгодишният му сънародник Али добавя:“В България преживях най-лошите дни от живота си. Знам за много бежанци, които са били тормозени в тази страна“. На 11 октомври 2014 г. в София бременна българка и нейният съпруг – гражданин на Мароко са нападнати, защото били чути да си говорят на английски. „Напсуваха мъжа ми, защото бил арабин, а един от нападателите извади метален бокс и го удари три пъти в главата. Съпругът ми падна на земята, а те продължиха да го бият. Мен ме удариха в корема с метален бокс“, разказва жертвата пред правозащитниците от „Амнести интернешънъл“.

Бежанците – новата мишена

Активистката на „Амнести“ Гаури Ван Гулик казва за „Дойче веле“, че необичайното за България са не толкова тежкият характер и рязко зачестилите случаи на мотивирани от омраза престъпления, а преди всичко отношението към явлението от страна на управляващите и институциите. „Получихме множество сигнали от правозащитни организации в България за тревожен ръст на нападенията срещу бежанци и хора от етнически, верски и сексуални малцинства. Само за 2013-та броят им е над 600. Потресаващ е и фактът, че българското правителство не разполага с каквато и да е статистика за престъпленията, чиито мотиви са хомофобия, ксенофобия или омраза по етнически или верски признак. Властите не са събирали информация за нападенията от омраза и през 2014 г., за която неправителствените организации ни показаха доказателства, че този вид престъпност нараства”, изтъква холандската правозащитничка.

Marko Perolini Amnesty International

Марко Перолини

Според „Амнести интернешънъл“, документираните от тези организации случаи са само върхът на айсберга. „Това, което знаем, е, че един от всеки трима българи с хомосексуална ориентация е бил нападан, а през последните две години над половината от жертвите на престъпленията от омраза в България са бежанци и емигранти. Основната причина за повечето нападения е дълбоко вкорененият в българското общество расизъм“, смята Ван Гулиг.

Правителството и институциите нехаят

Италианският изследовател на дискриминацията в Европа Марко Перолини е сред авторите на последния доклад на „Амнести интернешънъл“ за България, който е посветен на липсата на адекватни разследвания и съдебно преследване на престъпленията от омраза в страната. Също като Ван Гулиг той смята, че подобни престъпления има навсякъде по света, но особеното за България е, че нейните управници и институции откровено нехаят за тях.

Bulgarien Flüchtling in Sofia

Жертва на престъпление от омраза - осакатеният в София бежанец от Ирак Назар

„Обикновено на нападения с явен расистки или хомофобски мотив в полицията и прокуратурата гледат като на обичайна хулиганска простъпка. Разговарях с повече от 50 полицейски служители и прокурори, някои от които след много уговорки накрая признаха, че в разследванията на този род престъпления омразата като мотив не е обект на специално проучване. Когато питах за документираните случаи на расистки нападения срещу роми, служителите на властта ми отговаряха, че и ромите вършели много престъпления. А за случая от 2013-та с пребития и хвърлен със счупен крак в софийски канал иракски бежанец Назар след много увъртания признаха, че не е правено каквото и да е разследване“, разказва Марко Перолини.

Той добавя, че „Амнести интернешънъл“ има абсолютно еднакви критерии за недопустимост и необходимост от сурови наказания и когато става дума за нападения на роми или турци срещу българи, извършени по расистки или други човеконенавистни подбуди. „Въпросът е, че някой трябва да разследва и да докаже пред съда, че атаката срещу жертвата е извършена именно заради подобни подбуди. В България обаче никой не търси причинно-следствена връзка между омраза и престъпление“, заключава Марко Перолини.

Редакцията препоръчва