България днес: шест парадокса | Новини и анализи от България | DW | 26.03.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България днес: шест парадокса

Скандали, протести, провал в пандемията: в една нормална демокрация би следвало ГЕРБ да бъдат "изметени" от електората. Но ето, че те се готвят да бъдат отново първа политическа сила. Какви са причините за този парадокс?

Коментар от Даниел Смилов:

Парадокс 1

През лятото на миналата година 60-70% от хората в страната подкрепяха протестите, които настояваха за оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Скандалите, довели до тези протести, не получиха адекватен отговор и не бяха обстойно разследвани. Въпреки това ГЕРБ се готвят да бъдат отново първа политическа сила след изборите на 4 април: прогнозите засега им дават преднина спрямо БСП. Какви са причините за това парадоксално развитие? В една нормална демократична надпревара ГЕРБ би следвало да бъдат “изметени” от електората, така както БСП бяха редуцирани до 39 депутати след управлението на Орешарски.

Изборите на 4 април не са предрешени и на тях всичко може да се случи - просто те се провеждат в безпрецедентна ситуация, поради което утвърдените обяснителни модели не са приложими. Важен фактор ще е страхът от неизвестното, който обикновено кара хората да се консолидират около властта. Този ефект създава впечатление за стабилизиране на ГЕРБ, които бяха в свободно падане през лятото и есента на 2020 година.

Втората причина за относителната стабилизация на ГЕРБ е фрагментацията на опозицията срещу тях. Недоволството срещу управлението се канализира през различни партии, но БСП, "Демократична България", ИТН и "Изправи се! Мутри вън!" трудно могат да бъдат описани като единен фронт. А това дава възможност на Борисов да търси и подчертава разделението в опозицията срещу него.

И накрая: БСП не успя да се превърне в европейска левица и продължава да битува в национал-популистката си идентичност. За изненада на всякакви международни наблюдатели нашата левица е хомофобска, антиимигрантска, про-путинска и обича да използва антиевропейска реторика. Вътре в страната всичко това отдалечава левицата както от младите, така и от по-динамичната бизнес-ориентирана част на обществото и затваря подкрепата ѝ в провинцията и сред възрастните.

Редакцията препоръчва

Парадокс 2

Скандалите със 700-те милиона пропуснати постъпления в бюджета от хазарт, с шкафчето, със записа на премиера и т.н. нито бяха сериозно разследвани, нито бяха сериозно обяснени от участниците в тях. Въпреки това медиите, най-вече основните телевизии, на практика спряха да питат за тези скандали. В момента текат предизборни студия, интервюта с лидери, “лексиконови” въпроси от рода на “кога плакахте за последен път”. Скандалите от 2020 обаче не влизат в интереса на питащите журналисти. Защо е така? В една нормална медийна среда всеки представител на ГЕРБ, който влиза в телевизионно студио, би трябвало да бъде питан за скандалните казуси. И би трябвало да не се преминава към други теми, преди да отговори смислено на тези въпроси.

Този парадокс няма лесно обяснение. И публичната, и комерсиалните телевизии са прекалено “толерантни”, да не кажем услужливи към управляващите. И очевидно просто отказват да изпълняват контролните си функции.

Парадокс 3

Управляващите не се справят с Ковид-кризата. Ваксинационната кампания е пълен провал - България е твърдо на последното място в ЕС. И вината за това не е на ЕК: просто нашето правителство не се е застраховало и не е поръчало квотата си от ваксини. Организацията също куца. И в крайна сметка смъртността в България е рекордна. Пикът на третата вълна бе подпомогнат от управляващите (с “либералните” им мерки), за да съвпадне с изборите на 4 април. Това е достатъчно, за да се обоснове заключението за несправянето на властта. Въпреки това обаче този факт не е наложен като безспорен в публичната сфера, а Борисов дори се хвали с “българския модел” срещу коронавируса. Обяснения за този парадокс няма.

Парадокс 4

ДПС подпомагаше управлението на ГЕРБ по най-различни начини. Медиите на Делян Пеевски - депутат от Движението - бяха най-проправителствените. ДПС не напусна парламента заедно с БСП и като цяло винаги даваше по едно рамо на ГЕРБ, когато ситуацията ставаше много напечена. Така например ДПС поиска оставката на Борисов, но заедно с оставката на Румен Радев, което всъщност си беше подкрепа за премиера. И в парламента ДПС се държеше по-скоро като част от управляващото мнозинство при гласуването на много закони, назначения в регулатори и питания към управляващите. Въпреки това при разпускането на 44-то Народно събрание ДПС излезе със силно критична декларация за цялостното управление на ГЕРБ.

Парадоксалното поведение на Движението има своите обяснения. На първо място ДПС се готви по този начин да смени коня ГЕРБ с БСП като възможен коалиционен партньор. БСП - и най-вече Корнелия Нинова - също изглежда работят по този сценарий, защото спряха да критикуват главния прокурор Иван Гешев. Отваряйки вратата към БСП, ДПС са и в по-добра преговорна позиция спрямо ГЕРБ. Движението иска да стане официален коалиционен участник във властта и да излезе от състоянието на полу-легитимен конкубинат с управляващите. Борисов знае обаче, че открита коалиция с ДПС ще е неговият политически край. Точно тези сложни и не толкова сложни сметки обясняват политическите пируети на ДПС.

Парадокс 5

"Демократична България" (ДБ) успя да смени езика и посланията на опозицията срещу ГЕРБ. Сега всички - дори БСП - повтарят основните критики на ДБ срещу властта: политизираната и пристрастна прокуратура, “скритата” коалиция между ГЕРБ и ДПС, патриотичните патерици на властта, срастването на политиката с определени бизнес интереси. Но въпреки тази дискурсивна доминация ДБ не се превръща в основната опозиционна партия. На какво се дължи това?

Даниел Смилов

Даниел Смилов

ДБ е на практика желан от всички коалиционен партньор (без “Патриотите”), защото тя комбинира послание за модернизация плюс антикорупционен заряд. Същевременно обаче ДБ остава предимно градска партия на развиващата се средна класа, която има трудности да привлича по-широк електорат.

Парадокс 6

Повечето от коалициите след 4 април ще изглеждат невъзможни и въпреки това правителство най-вероятно ще бъде съставено. "Невъзможните” коалиции включват поне следните комбинации:

- ГЕРБ, ДПС, “Патриоти”. Дори някои от “Патриотите” да влязат в парламента на гърба на наистина напоителните си и често безвкусни кампании, триумвиратът им с ГЕРБ и ДПС би бил политическо самоубийство. За разлика от 44-то НС, в 45-то няма да има как да се крие подкрепата на ДПС и тяхното участие;

- БСП, ДПС, "Изправи се! Мутри вън!" и Слави Трифонов. Една такава коалиция също би била изключително уязвима и би се сторила на мнозина най-малкото безпринципна;

- ГЕРБ, “Патриоти”, плюс част от депутатите на "Има такъв народ" със скрита подкрепа от ДПС. Този вариант разчита на прекупуване на депутати от Слави Трифонов и на досегашното задкулисие, което изначално го прави слабо легитимен.

Въпреки това правителство най-вероятно ще бъде съставено. То няма да е класическа коалиция, а по-скоро ще е конструирано около програма за прилагане на Зелената сделка, излизане от Ковид-кризата и провеждане на съдебна реформа. Опозицията - БСП, ДБ, ИТН, "Изправи се!" - към момента има крехко математическо предимство пред ГЕРБ, ДПС и “Патриотите”, което дава на опозиционерите и по-голям шанс да съставят такова правителство.

Подобно съдържание