България внася работна ръка от трети страни. Но трябва ли ѝ? | Новини и анализи от България | DW | 28.03.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България внася работна ръка от трети страни. Но трябва ли ѝ?

Дефицитът на работна ръка се усеща все по-силно в България, включително поради задълбочаващата се демографска криза. Може ли обаче вносът на работници и специалисти от държави извън ЕС да реши проблема?

Натискът на работодателските организации в България за облекчаване на вноса на работна ръка в страната се оказа успешен. Правителството вече сключи спогодба за привличане на специалисти от Армения, а до средата на годината се очаква подобни спогодби да бъдат подписани с Украйна и Молдова.

А работа има в България

Шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев смята, че тази тенденция е изцяло положителна: „Недостигът на човешки ресурси се превръща в основен фактор, възпиращ новите инвестиции в България. Липсата на работна ръка ограничава стопанския растеж и пречи на българската икономика да се възползва от подобряващата се стопанска конюнктура в света“, твърди Велев. Ръководената от него асоциация е установила дефицит от поне 80 хиляди специалисти в машиностроенето, електротехниката, строителството, здравеопазването, транспорта и логистиката.

„В същото време безработните в страната са около 200 хиляди души, към които трябва да бъдат прибавени и 100 хиляди т.нар. „обезкуражени“ – хора, които всъщност никога не са си търсили работа. Половината от безработните обаче са без образование и без каквато и да е професионална квалификация. Сред тях има и хора, които просто не желаят да работят. За българите като че ли е по-лесно да напуснат страната в търсене на работа, вместо да се преместят в друг град, където работа има“, изтъква Велев.

Директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков е на друго мнение. „В дискусията, която предхождаше облекченото издаване на трудови визи, не се появиха каквито и да било разчети и анализи за ситуацията на пазара на труда. През последните години в страната са били приемани по 3-4 хиляди души от страни извън Евросъюза и в огромната си част те са били сезонни работници. Това показва, че няма проблем в тази насока", контрира Нейков.

Не бедността, а демографският срив

Големите играчи в българския бизнес са съгласни, че ниските заплати в България са сериозна причина за трудовата емиграция, смята Велев. Но според работодателите ключовият фактор за нарастващия дефицит на работна ръка е не бедността, а тежката демографска ситуация в страната. Понастоящем за местата на всеки 100 работници и специалисти, напускащи пазара на труда поради пенсиониране, на разположение са едва 63 навлизащи в трудоспособна възраст младежи. В същото време броят на икономическите емигранти през последните години надвишава броя на завърналите се в страната средно с 4 хиляди души. „И американски заплати да дадем, пак няма как да компенсираме тези тежки демографски и кадрови дисбаланси", твърди Васил Велев. И допълва, че през следващите десет години се очаква дефицитът да достигне крайно болезнения за България брой от половин милион души. „За сравнение, дефицитът от кадри в несравнимо по-голямата германска икономика е 1,5 млн. души. А известно е, че колкото повече хора дойдат да работят в страната, толкова повече ще нараства икономиката, събраните данъци и осигурителни вноски", убеден е индустриалецът .

Bulgarien Arbeitsmarkt (BGNES)

Половината от безработните в България са без образование или професионална квалификация

Васил Велев разчита, че православието и по-топлият климат ще привлекат десетки хиляди работници и специалисти от Украйна и Молдова, където живеят и български малцинства. Като пример той посочва резултатите от неотдавнашен конкурс за инженери в бургаския машиностроителен завод „Спартак“. За  едно работно място там са кандидатствали 40 украински специалисти. Спечелилите конкурса ще получават 1,5 пъти по-голяма заплата от българските си колеги и ще ползват жилищни и транспортни облекчения. 

В отговор Иван Нейков цитира скорошно изявление на министъра на труда и социалната политики, че Украйна и Молдова не проявявали интерес към сътрудничество в износа на работна ръка за България. Експертите на Балканския институт по труда и социалната политика са на мнение, че този износ няма да реши проблемите на българските работодатели. „Според нас, икономически по-изгодно и социално по-целесъобразно е усилията да се съсредоточат към повишаване на икономическата активност и качествата на наличните трудови ресурси. Става въпрос за няколкостотин хиляди работоспособни кадри, част от които са и висококвалифицирани", казва Нейков. Сред тях са между 150 и 200 хиляди хора с увреждания, които не са особено желани от работодателите.

Заети в сивия сектор

Bulgarien Rumänien volle Freizügigkeit (picture-alliance/dpa)

Броят на икономическите емигранти в момента надвишава този на завърналите се в страната средно с 4 хил. души

Поне 100 хиляди от току-що пенсиониралите се имат запазен трудов потенциал да продължат да заемат досегашните си работни места и да обучават младите. Най-голяма е групата на т.нар. "нищонеправещи" млади хора. Според различни източници броят им варира от 100 до 300 хиляди души. „Анализите ни сочат, че значителна част от тези хора всъщност здраво работят в сивия сектор. Европейският съюз настоява „нищонеправещите“ да бъдат приобщени към светлата част на икономиката, като чрез изпити им бъдат признати придобитите в практиката умения", обяснява Нейков.

Голямата надежда на българските работодатели за запълване на дефицита от работна ръка е Виетнам. „Виетнамците са добри работници, а страната им се е специализирала в износа на човешки ресурси. В Румъния и Чехия вече има цели автомобилостроителни заводи, в които работят само виетнамски работници. А ние сме ограничени с таван от 20% при наемането на чужденци извън Евросъюза в големите български предприятия и до 35 % в малките и средните фирми “, не крие недоволството си Васил Велев. Предприемачът е убеден, че гласуваните от Парламента облекчения при издаването на сини карти няма да доведат до превръщането на България в транзитен пункт на нелегална трудова миграция към Западна Европа. „Издаването на комплексно разрешително за работа важи за 1 година и е свързано с точно определено работно място в страната. То не дава никакви права и възможности доведените отвън специалисти да бъдат приемани на работа в друга страна-членка на Евросъюза“, посочва Васил Велев. Той обаче признава, че българските работодатели нямат никакъв опит в подбора на кадри зад граница.

Реклама