1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Bulgarien EU Fahnen Flaggen
Снимка: Fotolia/Boris Znaev

България вече знае какво може и какво не

Александър Андреев
20 декември 2017

"България дълго време не беше наясно какво е възможно в рамките на нейното първо европредседателство и какво не. Постепенно обаче българските институции разбраха кои цели са реалистични", казва пред ДВ Весела Чернева.

https://p.dw.com/p/2pgRf

ДВ: Целеполагането на българското европредседателство сякаш непрекъснато се променя. Първо се говореше за трите К – консенсус, кохезия и конкуренция. После се появи важният приоритет "Западни Балкани". Сега пък става дума за стабилността на ЕС, за трудовата перспектива пред младите хора, особено след Брекзита, и за дигиталното стопанство. Защо се получава така?

Весела Чернева: Първо, защото различни хора и различни институции работеха над тази програма. И второ, защото за България не беше ясно какво е възможно в рамките на нейното първо председателство и какво - не. Постепенно, покрай разговори с партньори, с бивши председателства и с гражданското общество българските институции разбраха какво е възможно и какво е реалистично.

Весела Чернева от българското бюро на Европейския съвет за външна политика
Весела ЧерневаСнимка: BGNES

ДВ: А какво е възможно и какво е реалистично?

Весела Чернева: В момента основните теми в европейския дневен ред са свързани с така наречения "пакет миграция", по който европейските институции се надяват да постигнат напредък за шестте месеца на българското председателство. След 1-ви юли идва ред на Австрия, а новото австрийско правителство няма да бъде най-радушният привърженик на европейските идеи по миграцията. Така че България, иска или не, ще трябва да се занимава с това.

ДВ: А какво реално може да свърши София?

Весела Чернева: Честно казано, аз не мисля, че можем да постигнем напредък по реформата на Дъблинския регламент. Това, което можем да направим, е да се опитаме да затворим разделителните линии, неразбирателствата – особено между страните, които приемат бежанци и мигранти на първата линия (като Италия, Гърция, но защо не и България), и други страни, които на практика нямат почти никакви мигранти, но са много силно против европейски решения. Преодоляването на този разрив ще бъде много важно за Европа и затова постигането на разбирателство поне по една или две от по-малките теми в пакета "миграция" - например граници или реадмисия - вече само по себе си ще бъде голям напредък.

А по другите важни теми, които излизат по време на българското председателство: Брекзитът, бюджетът, реформите, които планира Европейската комисия, но и любимата "собствена" тема на София – Западните Балкани? Какво реалистично може да се очаква?

Весела Чернева: Преговорите за Брекзит и занапред ще се водят от Европейската комисия и нейния преговарящ Мишел Барние. Това, което България ще трябва да направи, е да осигури единството на страните-членки през тези няколко месеца, тъй като търговските преговори с Великобритания могат наистина да причинят разломи. По отношение на бюджета първите разговори действително ще бъдат в рамките на българското председателство, но в крайна сметка истинските преговори ще се водят през 2019 година. Що се отнася до Западните Балкани, честно казано, ако видим затваряне на още няколко глави по преговорния процес с Черна гора и със Сърбия, това ще бъде изпълнен план максимум. Затова България трябва да си постави конкретни, не много големи цели, които не са пряко свързани с евроразширяването и преговорите за членство. Например в областта на транспорта, инфраструктурата, енергийната независимост…

ДВ: А може би и премахването на роуминга за тези страни?

Весела Чернева: Роумингът е една тема, която беше представена тук от неправителствения сектор и беше прегърната и от българския еврокомисар. Може би затова правителството видя своя интерес. Това е една тема, по която лесно може да се отбележи напредък, ако има политическа воля. И която пряко засяга гражданите на самите страни от Западните Балкани. Така че се надявам поне по нея да има някакъв осезаем напредък. И може би последно: темата за реформата в ЕС. Според мен, тя ще бъде определяща през последните месеци от българското председателство (май-юни), след сформирането на правителство в Германия, когато ще видим, надявам се, и повече енергия в тази плоскост благодарение на сътрудничеството между Париж и Берлин.

Весела Чернева е главен директор "Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, програмен директор в Центъра за либерални стратегии и бивш говорител на Министерството на външните работи.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Какво ли би станало, ако "Възраждане" дойде на власт?

Какво си позволява "Възраждане"?

Георги Лозанов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница