Българите - съсипани от кризата души | Начало | DW | 17.03.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Българите - съсипани от кризата души

Докато Симеон Дянков твърди, че кризата в България е отминала, а страната била блестящ пример за фискална отличничка, в новия си доклад Световната банка представя особено мрачни български сценарии. Кой е прав?

Масово обедняване

Масово обедняване

Авторите на новия доклад на Световната банка описват ситуацията в България като изключително тревожна. За да оцелеят, много от българите е трябвало да намалят разходите си за основни потребности – като храна и медицинско обслужване. Ето какво казва един от авторите на доклада Мохамед Аджуад: "При 20 на сто от българските домакинства, засегнати от кризата, е отчетен спад при лекарските посещения, дори когато в семейството е имало болни."

България е една от източноевропейските страни, в които е отчетен най-висок брой на хора с намалели доходи. Заключението гласи: България, която на пръв поглед няма особено висока безработица, страда от масивно обедняване, дължащо се на силно намалелите доходи.

Hand mit zwei grünen Pillen Tabletten

И за лекарства няма пари...

Български абсурди

Броят на тези, чиито доходи са намалели рязко, въпреки че са продължили да работят, е 6 пъти по-голям от броя на останалите без работа. Ето цифрите: 5.1 процента в България са изгубили работата си; 15.4 процента са с намалели доходи, въпреки че работят същия брой часове; 15 процента са с намалели доходи поради намален брой работни часове.

В доклада си Световната банка отбелязва също, че по-бедните в България са били принудени да прибегнат до "рискови стратегии" за оцеляване: отказ от превантивни медицински грижи, отказ от предписани лекарства, отказ от посещение на лекар дори при болест. 36 процента от по-бедното население на България са престанали да купуват предписаните им от лекуващия доктор лекарства. От по-заможните домакинства само 7 процента са останали без лекарства.

При по-заможните българи се забелязва и тенденцията за по-лесно намиране на допълнителна работа, докато по-бедните и представителите на малцинствата са на другия полюс.

Друга засегната от кризата и безпаричието сфера е образованието, казват от Световната банка. Все по-малко деца ходят на частни уроци по чужди езици или информатика. Някои родители дори не могат да си позволят да осигурят на децата си всички задължителни учебни помагала. Тези принудителни лишения могат да доведат до по-ниски квалификации и по-мрачно професионално бъдеще за сегашните ученици.

Symbolbild Schultafel

Мрачни изгледи за
сегашните ученици

А какво прави държавата?

Повечето от анализираните в доклада на Световната банка държави не са променили разходите за образование по време на кризата. България обаче ги е намалила. Те наистина са намалени с процент, по-малък от процента на свиване на БВП, но други критично важни разходи – за здравеопазване, са намалени с процент, по-голям от свиването на БВП.

В крайна сметка нещата изглеждат така: правителството не само не е направило достатъчно за облекчаване на ефекта от кризата, но е допринесло за утежняване на бремето. При скорошното си посещение в САЩ министър Дянков представи България като фискална отличничка. Според Световната банка обаче ситуацията в страната е тревожна.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание