Българите са вече само 6,5 милиона: какво трябва да се промени | Новини и анализи от България | DW | 17.01.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Българите са вече само 6,5 милиона: какво трябва да се промени

За последните десет години населението на България се е свило до 6,5 милиона. То е намаляло с 844 000 души. Тази на пръв поглед суха статистика ще наложи много промени в страната. Ето някои от тях:

Населението на България се е свило до 6,5 милиона души, показват предварителните данни от националното преброяване. Това е реалността и едва ли ще се промени, следователно - държавата ще трябва да се пригоди да работи и предоставя услуги на население, което е с 844 000 по-малко спрямо преброяването преди десет години. "Приносът" на емиграцията в този спад е 47%, останалото се дължи на смъртността.

Да се говори пак за нова демографска стратегия е като жалба по изгубена младост. Предишната (2006-2020), както и годишните отчети за изпълнението ѝ, подготвени от Министерството на труда и социалната политика, могат да се открият в Портала за обществени консултации. Те представляват микс от статистически данни и разказ за свършеното от няколко министерства по различни програми. Из хилядите страници, пълни с графики, таблици и отчети, тенденцията е неизменна - миграция, висока смъртност, ниска раждаемост. През всичките години, в които правителствата на тройната коалиция, а после и на ГЕРБ са отчитали делата си в изпълнение на стратегията, българите са напускали страната, за да потърсят бъдеще за себе си. Броят на живеещите зад граница е стигнал 1,5 милиона, като близо 950 000 живеят в държави от ЕС, а най-много са в Германия - 342 000 души.

Редакцията препоръчва

Нов ред за избори, ново деление

Политиците не могат да си позволят дълго да игнорират данните от преброяването, макар че в края на годината националната статистика обеща окончателните - с корекции от 1% до 2%. Догодина предстоят местни избори, а през 2024 - европейски. Избирателните списъци най-сетне трябва да бъдат изтръскани от "мъртвите души". За последния вот избирателите с право на глас бяха малко над 6,7 милиона - повече от преброеното население. А и след като българските граждани са по-малко, разходите за организиране на избори също ще се съкратят. Новите статистически данни за населението могат да променят и районирането на България - за едни обезлюдени райони мандатите ще намалеят, а за други като София, която е привлякла значителен дял хора, ще се увеличат. На последните парламентарни избори през ноември м.г. за столицата, разделена на три многомандатни района, мандатите са общо 42. При ново райониране дали няма да стигнат 60, което е една четвърт от народните представители?

Преброяването диктува промени на законодателите и изборната администрация, но то поставя на дневен ред и необходимостта от ново административно-териториално деление. Местните избори ще се състоят през есента на 2023 година, а дотогава има достатъчно време за анализ и широка дискусия за необходимостта от 265 общини с над 3000 кметства и съответна администрация. Административната реформа, обещана от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, би могла да започне и оттук. Макар че едва ли новите управляващи ще се осмелят предвид политическата съпротива, която би срещнала една такава смислена инициатива. Влиянието на партиите се измерва, освен чрез парламентарно представителство, и чрез броя на кметовете и общинските съветници.

Различно еврофинансиране? И нова такса смет?

Актуалните статистически данни се използват при определяне на бюджети и оперативни програми. Преди шест години тогавашната регионална министърка Лиляна Павлова съобщи, че България трябва да представи ново териториално разпределение - в съответствие с европейските изисквания, след програмния период 2014-2020 година, т.е. от следващия, който започва от 2021 година. Европейските критерии са за минимум 150 000 души население на област, за да получи целево финансиране. Окончателните данни от преброяването ще покажат дали и половината от 28-те области в България отговарят на това изискване.  

С резултатите от преброяването е обвързан и новият начин за определяне на такса смет, който да следва принципа "замърсителят плаща". Той беше заложен в Закона за местните данъци и такси още в края на 2017 година, но така и не е влязъл в действие. В началото на миналата година Националното сдружение на общините в България поиска ново отлагане, като се мотивира с резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд. Предвид съобщението на НСИ, че окончателните данни ще са готови в края на 2022, новата методика за определяне на такса смет според реалното количество боклук може да влезе в сила най-рано от 2024 година.

Стига да има политическа воля, статистическите данни от преброяването могат да послужат както за изготвяне на здравна карта, така и за Национална карта на висшето образование. Кому са необходими нови болнични легла или нови ВУЗ-ове/филиали, след като хората са по-малко, а броят на студентите намалява от година на година и капацитетът не се запълва?

Да, една суха на пръв поглед статистика може да предизвика значими промени, преустройвайки държавата така, че да отговаря на реалните нужди на гражданите си. Утопия е да се разчита на обрат: темповете на миграцията и на измирането трудно могат да се забавят. Засега никой не го обещава.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание