Българите пак са сред най-нещастните | Новини и анализи от Европа | DW | 26.11.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Българите пак са сред най-нещастните

Българите са на предпоследно място по усещането за лично щастие в Европа, показва поредното издание на "Атласа на щастието", публикуван в Берлин. Александър Андреев коментира резултатите.

Най-щастливите хора в Европа живеят в Дания, Швеция и Нидерландия, а най-нещастните – в Португалия, България и Гърция.

На повърхността тези резултати от ежегодното проучване „Атлас на щастието” изглеждат от ясни по-ясни. В Северна Европа хората имат повече пари и живеят по-добре, което пък им създава по-интензивно усещане за лично щастие. И обратно – в измъчените от кризата южноевропейски страни като Гърция и Португалия гражданите търпят материални и социални лишения и се чувстват зле. Тъкмо в тази група влиза и България – не само по формален признак (защото е южноевропейска страна), а най-вече заради обективното материално положение на гражданите си, които статистически се водят най-бедните в ЕС. В този елементарен извод отчетливо се отразяват критериите на проучването. За Германия, чиито граждани се чувстват по-добре от миналата година и заемат 10-то място сред щастливците в ЕС, важна роля играе повишената покупателна способност.

Други обстоятелства, които усилват усещането за субективно щастие у човека, са подсигуреното жилище, свободното му време, удовлетворението от работата, доброто здраве и чувството за общност (семейство, приятели). Но авторите на допитването подчертават още един важен критерий: манталитета и нагласите на хората. Тъкмо тук се отваря пространство за разсъждения отвъд парите, здравето и семейството.

По какво си приличат страните, където хората живеят добре?

Едно световно проучване на "Галъп Интернешънъл” също търси отговор на въпроса: по какво си приличат онези страни, където хората живеят добре? Да, по високия стандарт, по доброто образование и медицинско обслужване – тези отговори са очевидни.

Italien Armut Bettler in Neapel

Само парите не са достатъчни, но пък без тях е зле

Но има и не толкова очевидни показатели. Например: в тези страни процентът на атеистите е най-висок, а процентът на онези, които са готови да се бият за родината си – най-нисък в световен мащаб. На пръв поглед атеизмът и нежеланието да умреш за страната си сякаш нямат нищо общо с качеството на живот, но резултатите от глобалните допитвания, които редовно провежда "Галъп Интернешънъл", показват, че тъкмо хората в най-благоденстващите страни по света най-масово имат такива нагласи. И обратно: в Близкия и Среден изток например на практика няма атеисти, а готовността да се умре за отечеството е особено висока. Докато качеството на живот там не е особено високо. Разбира се, скептичният наблюдател веднага ще попита: кое е причина, а кое – следствие?

Ако се върнем към „Атласа на щастието”: същото важи и за други фактори, които влизат в графата „манталитет и нагласи”. Гърците например масово обвиняват Европа, банките и глобалния капитализъм за своите неволи. Същото, макар и в по-малка степен, се отнася до португалците, а и до българите. Дали пък манталитетът „Друг ми е крив” не е съществена част от усещането за неудовлетвореност?

Щастливите и нещастните

Шампионите по щастие Дания, Швеция и Нидерландия освен това са страни, където в обществото са се развили възможно най-либералните нагласи. Те са още държави, които рядко воюват и имат стабилна демокрация и надеждно правосъдие. По всички тези критерии страните от дъното на „Атласа на щастието” доста изостават. В интерес на почтеността обаче, веднага трябва да си зададем въпроса: дали българите и гърците са нещастни (включително и) поради това, че техните страни не са достатъчно либерални, демократични и правови, или пък е точно обратното – пак на принципа „Друг ми е крив” те самите не се грижат достатъчно за свободата, демокрацията и законността у дома си?

И все пак: манталитетът и нагласите наистина са важни за щастието, но в крайна сметка материалните критерии тежат доста повече. Такива са и първите коментари след публикуването на петия годишен „Атлас на щастието”. Но дали това е някаква утеха за най-нещастните европейци? По-скоро не.

Редакцията препоръчва