Българите като враг на СССР | Новини и анализи от България | DW | 23.08.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българите като враг на СССР

Българите са били сред главните цели на Сталиновите репресии срещу „вътрешния враг”. За това свидетелстват документи, публикувани от руския Държавен архив. Информация на Николай Цеков.

Един от най-упоритите митове за комунизма е, че прицел на неговите репресии са били единствено „вражеските класи и прослойки“. Истината е по-различна. Пример за това е съдбата на българите, заселили се в украинските степи, за да избягат от гоненията в Османската империя.

Участта на кримските, бесарабски и таврически българи е неотменима част от систематичното унищожаване на чуждите малцинства в годините на болшевишката диктатура. Сред десетките хиляди „кулашки“ семейства от Украйна, принудително изселени в Сибир, има и много българи. Малцинството е и сред жертвите на масовия глад в Украйна в началото на 30-те години, след като НКВД и Червената армия насила провеждат колективизацията на селските стопани. Нечуваният глад, съпроводен с епидемии, отнема живота на повече от 7 милиона украински селяни. Сред тях са и много български заселници край северното крайбрежие на Черно море, които често са били принуждавани да се регистрират като руснаци, за да избегнат гоненията. Историкът Владимир Калоянов, който сам е потомък на таврически българи, казва, че поне няколко хиляди български семейства са били осъдени на вечно заточение в Урал и казахските степи, а за умрелите от глад не е водена каквато и да е статистика.

Удар срещу българите

Масовите репресии по времето на Сталин целят да смажат „народите-предатели“ и малцинствата от „капиталистически“ държави. В края на 1937 г. започват гонения срещу етническите германци, срещу поляците, украинците и гражданите на прибалтийските държави, а по-късно тези гонения се насочват и срещу живеещите в ЮжнаУкрайна българи, татари, арменци и гърци. За тях болшевиките говорят като за предатели и ги подлагат на масови арести, екзекуции и заточения в трудови лагери. Владимир Калоянов посочва, че жертви на масивната антибългарска кампания стават дори верни на СССР български комунисти – сред тях са например и 293 български политически емигранти, осъдени на смърт по скалъпени обвинения.

Themenbilder Gulag

През 1938 г. за „шпионаж“ в полза на Царство България са осъдени 1065 българи. Хиляди са изпратени в ГУЛАГ

През 1938 г. за „шпионаж“ в полза на Царство България са осъдени вече 1065 българи. Хиляди са изпратени в ГУЛАГ, макар че данните за това са противоречиви. Руският историк Александър Дюков твърди, че официално признатите жертви сред българското малцинство в СССР /през 1939 г. са били регистрирани общо 114 хил. българи/ не са били повече от 1500 души. Това би означавало, че става дума само за 1% от хората, допълва Дюков, който явно се опитва да омаловажи мащабите на кървавата разправа с малцинствата. В резултат на тази разправа обаче са заличени двата „български” района в украинското Запорожие.

Репресии, изселване, трудови лагери

Двубоят между СССР и нацистка Германия води до нов изблик на репресии срещу българите. След прогонването на германците от Крим, българите, заедно с татарите, гърците и арменците са обвинени, че са „сътрудничели“ на нацистките окупатори. На 28 май 1944 г. селищата на кримските българи са обкръжени от войските на НКВД. На около 12 500 души е заповядано само за минути да съберат само най-необходимото, за да потеглят на заточение в Урал.

Vladimir Kalojanov Porträt Historiker Bulgarien

Владимир Калоянов

Държавният архив на Русия публикува и отчет на НКВД от 10 май 1945 г. за „чужденците“ в трудовите лагери . От справката личи, че участието на България в заключителната фаза от войната изобщо не е спасило 4500 българи от робския труд в ужасяващите условия на ГУЛАГ. По-многобройни от българските лагеристи са били само етническите германци и татарите, ако се съди от публикуваната статистика.

Кървавият терор не спира и по-късно. Чак през април 1956 г. на кримските българи е разрешено да напуснат местата за заточение. Малцина от тях успяват да се завърнат по родните си места, тъй като в къщите им вече има настанени „новодомци“, предимно руснаци. Подобна е съдбата на татарите, гърците, арменците, украинците и останалите малцинства. Едва през 1994 г. властите в Киев допускат завръщането в Крим на българите и останалите принудително изселени народи. Историкът Владимир Калоянов припомня, че отпуснатите тогава парични обезщетения са били смехотворни на фона на преживените страдания и лишения – средно по 300 долара на семейство.

Редакцията препоръчва