Българите и румънците не са страшни - точно обратното | Новини и анализи от Европа | DW | 21.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Българите и румънците не са страшни - точно обратното

За страна, която застарява неудържимо и изпитва глад за специалисти, това е една много добра новина: рекорден брой чужденци искат да живеят в Германия. Но вместо да отвори широко вратите си, тя се бои от тези хора. Защо?

Когато в Германия се говори за пришълците от България и Румъния, ползите обикновено се премълчават - набляга се основно на рисковете, отбелязва вестник "Нойе Вестфелише" в коментар под заглавие "Печалби и загуби". Авторът Бернхард Хенел разглежда въпроса от една по-различна перспектива: от гледна точка не на Германия, а на България и Румъния. "Ето как изглеждат нещата, изразени в числа: от краха на комунизма насам България е загубила 1,6 милиона души от населението си, а Румъния - почти 4 милиона. Всички тези хора, повечето от които са високо квалифицирани кадри, са напуснали родината си в търсене на по-добър живот зад граница. В България например 80 процента от лекарите обмислят варианта да напуснат страната. Това изтичане на мозъци допълнително намалява шансовете на държави като България и Румъния да се развиват нормално. Именно такива аргументи би следвало да определят посоката на дебата в Германия. Вместо това виждаме как представители на консерваторите се впускат в популистки нападки срещу чужденците", се казва в коментара на "Нойе Вестфелише".

Без заблуди

На тази тема се спира и "Тагесцайтунг". В публикация под заглавие "Икономика на бедността" се казва, че по принцип германците нямат нищо против притока на чужденци, независимо откъде идват те. Но определено имат нещо против онези чужденци, които идват в страната им, за да се възползват от социалните облаги. Тенденциозно е обаче да се твърди, че някой пристига в Германия единствено заради социалните плащания. Никой, дори и сред ромите от България и Румъния, не си мисли, че крайните квартали на градове като Дортмунд или Дуисбург са някакво райско място, където на човек не му се налага да се труди. Мотивите за миграцията са други, пише "Тагесцайтунг" и продължава:

"Всичко тръгна от Дортмунд, където преди няколко години жени от Столипиново започнаха да продават телата си. По-късно тези жени доведоха в Германия и семействата си. А когато се разчу, че им се полагат детски, броят на българските и румънските роми започна да се покачва стремително. Само че който е израснал в квартал като Столипиново например, продължава да води същия начин на живот където и да се намира - върти някаква търговийка или пък събира старо желязо и празни бутилки. Ако всичко това не стига за издръжката, тогава идва ред на дейности като просия, проституция и джебчийство. Основният закон в гетото гласи: Никога не залагай всичко на една карта! Това се нарича "икономика на бедността". Тя не е по-малко рационална от нашата икономика на спестовността или на инвестициите. Разликата е там, че тази икономика е пригодена към условията в крайно бедните квартали и общества. Затова няма никакъв смисъл да се правят опити за "цивилизоване" на хората, израснали в такива квартали - те по-добре от нас знаят какво е полезно за тях и какво не", пише авторът на статията Норберт Мапес-Нидиек.

Bulgarien Rumänien volle Freizügigkeit

На път за Германия

Ползите от преселниците

Германия печели от преселниците от Източна Европа, посочва на свой ред вестник "Ди Велт". Изданието цитира данни на Института на германската икономика, според които ползите от тези имигранти са многостранни. Така например българите и румънците в Германия са с по-висока квалификация от средностатистическия германски гражданин - 25 на сто от българите и румънците, които пристигат в Германия, имат висше образование - срещу 19 на сто при германците. И още нещо: около 10 процента от преселниците имат диплома за завършено висше образование по една от четирите най-търсени специалности в Германия - математика, информатика, природонаучни дисциплини или технически специалности. Освен това става дума за предимно млади хора, които биха могли да помогнат на Германия да се пребори с демографския срив, отбелязва "Ди Велт".

В същия дух е и публикацията на вестник "Генерал Анцайгер", който обръща внимание на факта, че едва 0,6 процента от плащанията за дългосрочно безработни отиват при българи и румънци, живеещи в Германия. А "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" цитира резултатите от актуално проучване, което показва, че дебатът за т.нар. "мигранти по бедност", подет от консервативния баварски Християнсоциален съюз, оказва силно влияние върху общественото мнение - две трети от германците са междувременно убедени, че българите и румънците пристигат в Германия, за да се възползват от предимствата на нейната социална система.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание