Българите и езикът на омразата | Новини и анализи от България | DW | 30.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българите и езикът на омразата

Откъде извира българският език на омразата? От примирението, че България е най-зле в Европа или причината е в липсващото национално самочувствие? Предлагаме ви мнения на трима медийни експерти:

Днешният българин се бои от всичко – от болести, престъпност, да не си загуби работата, от катастрофи, от банките, държавната администрация и дори от съседите си. И ако навремето френският философ Монтен е определил страхливостта като майка на жестокостта, днес спокойно можем да кажем, че обществените безпокойства на най-бедните и недоволни от битието си европейски граждани намират израз в омразата - като използват езика на омразата.

Още през 1997 година Съветът на Европа дефинира речта на омразата като „всички изразни форми, разпространяващи, подбуждащи към, улесняващи или оправдаващи расовата ненавист, ксенофобията и антисемитизма или други форми на ненавист, основани на нетолерантност, афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, преселници и хора с мигрантски произход“.

Измерения на ненавистта

И все пак какви са причините за езика на омразата? - Доцент Орлин Спасов от фондация „Медийна демокрация“ причислява към причините за подобен тип говорене освен моралната паника, свързана със страховете около бежанците и мигрантите, също и тежките социални проблеми на българина. „Свидетели сме на цялостна деморализация и демобилизация на нацията, която свикна да е на опашката на Европа и се примири с този факт. Това, според нашите изследвания, засили и езика на омразата. Българското общество почти се примири с този начин на говорене, той се стандартизира, превърна се в нещо нормално и сега е точен израз на тази публична обърканост“, казва за ДВ медийният експерт.

Координаторката на изследователския проект “Лаборатория за медиен мониторинг” Николета Даскалова от своя страна търси корените на враждебната реч у българина в разделенията на обществото, в пропастта между бедни и богати и чувството за разочарование у хората. „Като представител на определена група ти се чувстваш нереализиран, особено в нашата ситуация на безкраен преход. Виждаш как от години проблемите се повтарят, как нямат никакво решение. Затова смятам, че, освен личностни, проявите на езикова агресия имат и дълбоки социални измерения“, казва Даскалова също за ДВ.

Хейтърството като пропаганда

Медийният експерт доц. Георги Лозанов също приема, че източници на омразата са огромното разочарование, което повечето българи изпитват в живота си, и чувството за крах на справедливостта. „През комунизма съществуваше анонимното „те“, което ние всички мразехме, и то беше свързано с властта, идеологията. Когато това „те“ се разпадна, омразата съвсем не намаля, а придоби нови адреси. Доколкото преходът по начало е територия на насилието, а много неща днес се случват чрез насилие, оказа се, че езикът на омразата също е форма на насилие“, казва Лозанов. Според него проблемът, всъщност, е в публичното легитимиране на тази ненавист, която заплашва да се превърне в публична стратегия.

Bulgarien Orlin Spassov, Stiftung Mediendemokratie

Орлин Спасов

„По начало битовите отношения на всекидневието генерират твърде много омраза и съответната ѝ реч. Да, част от тази реч не изразява реални чувства, а е просто някаква жестикулация. От другата страна обаче е публичното говорене чрез интернет, което е граница между частното и публичното. Оттам то прониква в общественото пространство и се превръща в публична позиция. Можеш да наругаеш цветисто съседа си на съседната маса, но можеш да превърнеш ругатнята и в своя публично-легална позиция през интернет. Не случайно тази реч се превърна в израз на „хейтърството“, сиреч омразата към всички. Тъкмо така става изливането на тази битово произведена във всекидневието злост в публичната среда - и оттам различните ѝ употреби под формата на разни пропагандни и други стратегии“, коментира Георги Лозанов.

За малоумието в интернет

При представянето на тазгодишното изследване на Центъра за модернизиране на политики и Фондация „Медийна демокрация“, посветено на езика на омразата, беше споменат онлайн текст от набиращ популярност интернет сайт: „Това е новият бежанец - той става германец през лъжата, че е гей. Всички гей-люде ръкопляскат. Германия е малоумна и всички са някак доволни от това.“ – Мартин Карбовски, 16 януари 2016 г.

В този текст авторът твърди, по повод бежанската криза, че „Германия е малоумна и всички са някак доволни от това“. Какво илюстрира подобно арогантно определение за държавата, която е мечтана дестинация за живот и работа, освен за мигрантите, и за стотици хиляди българи? Дали подобна реч е израз на тежък комплекс за национална малоценност или на елементарна антиевропейска пропаганда?

Bulgarien Georgi Lozanov

Георги Лозанов

Доц. Орлин Спасов пояснява, че докато по въпроса за бежанците общественото мнение в Германия, макар и поляризирано, е доста толерантно, в България всички политически сили - от ляво, през центъра и чак до дясното - вкупом се обединяват срещу тях. „И ако все пак сред българските партии има някаква разлика, тя съвсем не е в позицията им срещу бежанците, а дали по тази тема да се говори с реч на омразата или не“, коментира Спасов. Николета Даскалова допълва, че авторите на споменатия сайт системно и тенденциозно говорят не само срещу мигрантите и бежанците, но и срещу европейските лидери, които са обявявани от тях в мекодушие, малоумие и в какво ли още не. „Та сред тях попада и водещата европейска държава - Германия!“, иронично допълва Даскалова.

Комплекси от "Ганкиното кафене"

Подобно отношение издава кръчмарски маниер на говорене, който в България лесно се превръща в публичен глас. Това обикновено се случва, когато двама седнат на трапезата и започнат да обсъждат Германия, като се смятат за велики, докато всички останали са обект на тяхното презрение. „В кръчмите се случват такива работи, знаем го още от „Ганкиното кафене“, признава Георги Лозанов: „Когато обаче това стане публично изговаряне, тогава нещата стават различни. Просто подобна реч издава „самочувствие на комплексите“, ако мога да се изразя така. Преди човек криеше комплексите си, те бяха неговата „срамна тайна“. Сега изведнъж те се превръщат във възможност да се заявиш първо анонимно, после и публично. Затова напоследък сме свидетели на нещо абсурдно, което наподобява „дървено желязо“ – възникването на солидарност на омразата. Да, хората се солидаризират в своята омраза, съществуват цели групи, обединявани от ненавист, злоба и вражда“, допълва медийният експерт доц. Георги Лозанов.