Българите: вечните подизпълнители | Новини и анализи от България | DW | 28.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българите: вечните подизпълнители

Много от важните за България неща се случват извън нея. Българският народ отдавна е влязъл в ролята на подизпълнител, а на този фон политиката е загубила смисъл: всичко е спектакъл и насинени очи, пише Ивайло Дичев.

За трети път се озоваваме в една и съща ситуация: партиите замират, начело излиза един патриархален лидер, който раздава блага подобно на меланезийски Биг Мен*, а гражданските страсти се пренасочват към символно-патриотични тематики. Това го преживяхме веднъж при народния цар-машинист Борис III, втори път при Живков, наричан от народа Тато, с цялата амбивалентност, съдържаща се в това родителско отношение, и ето, че сега ни се случва отново: при г-н Борисов, известен още като Бате Бойко.

Процесът сякаш тече естествено и даже насилието, прилагано от първите два режима, е значително по-малко от аналозите в Европа: нашият личен режим на царя спрямо франкизма, нашият живковизъм спрямо управлението на Енвер Ходжа само 300 км в западна посока. Малко са антифашистите, на пръсти се броят дисидентите, а пък днес някак спонтанно почти всички партии се превръщат във версии на БЗНС от близкото минало, като изборните резултати по места доближават африкански стойности. Каква е тайната на подобна имплозия на политическото у нас?

Та ние сме подменени като народ!

Да погледнем българската икономика. Огромна част от нея е свързана с подизпълнителски дейности за някакви големи фирми някъде другаде. Някой прави машината, ние шлифоваме тук една от ръчките. Няма лошо, няма обидно. Въпреки че да не изнасяш краен продукт с ъс собствена марка носи малко печалба. Но сигурно толкова можем. В политически смисъл това обаче означава, че нещата не се случват тук: няма особено значение какво точно решават нашите икономисти, важното е да тръгне локомотивът в Германия и почваме да растем и ние. Никой обаче не ни пита за мнението ни, когато се избира канцлер или пък когато се гласува за американски президент. Нито пък когато става дума за политиката на федералния резерв или пък за руско-украинските отношения. Не ние избираме нашите босове, избират ги партньорите ни от големите центрове.

За културата да не говорим. Нещата не тръгват от тук, те са винаги франчайз на проекти, започнали някъде другаде. Независимо дали става дума за интелектуална мода или телевизинно риалити. Лявото, дясното, либерализмът - имат ли те собствен смисъл у нас? Последният аргумент във всеки спор по всяка тема гласи "еди къде си е така". В този смисъл нашите дейци тук са посредници, културтрегери, както казвахме по-рано, което значи "преносвачи на култура".

Това е още по-очевидно в дисциплината "усвояване на европари". Едно е да събираш пари от данъци и да решаваш къде да ги насочиш. Съвсем друго е да преразпределяш европейската манна, която като в Библията пада направо от небето. Местният Биг Мен значи е още по-облекчен, защото раздава средства, които не е трябвало предварително да събира от населението. Хем няма повишаване на данъци, хем повече държавни разходи, ами каква опозиция искате тук? Ето и защо побеждава ГЕРБ: защото усвоява и раздава еврофондове. Дори и да ги употребят за съвършена идиотщина като строеж на чистак нова средновековна крепост, хората пак се радват, защото из кметството са се завъртели едни пари, а пък руините и без това са за това - да се рушат.

България е и подизпълнител на Европа в държавните дела, както и на САЩ във военните - и това е именно тайната на днешното единство. Преди същото правеха комунистите, бидейки най-ревностните подизпълнители на Москва, по-верни от съмнителните румънци, вироглавите югославяни, вероломните албанци. Преди това на Райха. Да не стигаме до османските времена, когато едни местни първенци са посредничели на населението пред Високата порта, извоювайки ту една, ту друга привилегия.

Ivaylo Ditchev

Ивайло Дичев

Тоя живот не е моят!

Когато обаче нещата не се случват тук, то политиката губи смисъл. Или по-точно: превръща се в спектакъл, в прически, в насинени очи, в скачане с парашут, във Витков и Мицов. По интересното е, че българските граждани намират това за нормално - седят пред телевизора, изпълнени със смес от отврат и фатализъм, подгрявани от едни или други есхатологични предсказания за края на Европа, унищожена от сирийски човекоядци или глобална война, чрез която Америка да анулира държавния си дълг от осемнайсет трилиона. Та точно ние в България ли можем да направим нещо? Ние сме подменени като народ, други гласуват вместо нас - цигани, бежанци, комунисти. Успокоението е в това, че всъщност всичко е постановка, симулация, сценарий... Тоя живот не е моят живот, така че моля, моля, престанете с обвиненията в покорство, аз съм само един мой подизпълнител.

*тип вожд, който дължи властта си на това, че раздава подаръци на хората си

Реклама