Българинът с колелото | Новини и анализи от България | DW | 27.06.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Българинът с колелото

В Холандия повече от половината градско население се придвижва до работното си място на две колела. А в България? Там велосипедистът е човек, който неволно се превръща в любител на неприятните усещания.

Анализ на Георги Папакочев:

От началото на годината в София са станали 20 пътни произшествия с участие на велосипедисти. Столицата на най-бедната европейска държава е сред европейските градове с най-интензивно автомобилно движение и с най-малко свои граждани, които използват велосипеда като превозно средство. В редица европейски държави и най-вече в Холандия повече от половината градско население се придвижва до работното си място на две колела. Велосипедистите са подкрепяни всячески от местните власти и са защитени от съответните закони.

В България наскоро беше изработен проектозакон за Движение по пътищата, който предвижда забрана за карането на колело без светлоотразителна жилетка, звънец и фар. Последният е не за осветяване на пътя, а за „по-добра видимост от други моторни превозни средства”. Според проектозакона, ако велосипедистът се движи без жилетка, го очаква глоба в размер на 25 евро, а ако бъде блъснат от автомобил, вината ще носи той. Така освен децата и юношите, под ударите на закона биха попаднали и възрастните велосипедисти от селските райони, които неволно се превръщат в нарушители и потенциални потърпевши на Закона за движение по пътищита. Резултатът: много запалени мераклии ще се откажат да въртят педалите и така ще потвърдят заключението на европейски експерти, че България е „най-недружелюбната за велосипедисти страна в ЕС”.

Строим велоалеи!

Fahrradweg Deutschland

Германска идилия

Има ли обаче основания за подобна констатация? Според софийската кметица Йорданка Фандъкова, общината предстои да изгради цели 13/!/ километра нови велосипедни алеи. Обещанията са до края на 2012 година двумилионната българска столица, разпростряла се върху 1500 квадратни километра площ, най-сетне да има 35 километра трасета за велосипедисти, като за целта ще бъдат „отцепени” зони от автомобилните платна и тротоарите. С това уникално постижение „велосипедът ще стане основна част от градското движение в София”, по думите на главния столичен архитект Петър Диков. В отменения тези дни с президентското вето Закон за горите се предвиждаше свободен достъп на велосипедистите до горските територии, но дали тази уговорка ще остане в сила след преразглеждането на закона?

Къде да го скрия?

Навсякъде в Европа се крадат велосипеди. През 2010 г. само в Германия са били задигнати 180 хиляди колелета на обща стойност 120 милиона евро. За София подобна статистика липсва, но е факт, че оставено без надзор /дори заключено с катинар около дърво или стълб/ колело изчезва безследно за минути, което обезсмисля използването му за придвижване до работата или до магазина. От друга страна обитателите на панелни жилища в периферните столични квартали просто няма къде да съхраняват своите велосипеди - техните мазета и тавани са обект на постоянни обири, а в старите соц-апартаментчета няма място за тях, дори по остъклените балкони.

И друго: колоездачите в големия град са принудени да водят постоянна война с особено мръсния въздух над града, с опасните дупки по тротоари, улици и булеварди и с очевидната нетолерантност на пешеходци и шофьори към придвижващите се на две колела. Да не говорим за крайно недостатъчните велостоянки дори в посещавани от колоездачи обекти, като паркове, супермаркети, открити заведения, училища и други.

Въздух, спици и педали

Universität Oldenburg Hörsaalzentrum Campus Haarentor

Кога ли и в България ще има подобни гледки?

Освен здравословно и екологично, карането на велосипед е и приятно. Докато в България организираният велотуризъм е все още в зародиш, колоездачните маршрути в Германия например надхвърлят 70 хиляди километра. Те минават по течението на реките, през хълмовете в лозарските райони, пресичат дори Алпите, а велотуристите могат да отседнат в пригодени специално за тях места за подслон - селски къщи, замъци, хотели.

Всичко това обаче се случва на 2000 километра от София. Дистанция, която е доста дълга като километри, но преодолима като начин на мислене.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама