Бункерът на Тито | Новини и анализи от Европа | DW | 11.08.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Бункерът на Тито

Свръхсекретният комплекс недалеч от Сараево е струвал 4,5 млн. долара и е замислен като команден щаб на Тито в случай на ядрена война. Изграждането му е отнело цели 26 години, но съоръжението никога не е било използвано.

Противоатомното скривалище недалеч от Сараево не е обикновено убежище, а гигантски подземен свят, построен за някогашния югославски ръководител Йосип Брос Тито. Той обаче не успява да стъпи нито веднъж в него, защото по-малко от година след като бункерът е завършен, Тито умира през 1980-та, а Югославия се разпада и без атомна война.

“Военно съоръжение Д-О”, каквото е било кодовото име на най-сложното и най-голямо противоатомно скривалище в бивша Югославия, сега за първи път отваря врати за широката общественост с изложба на съвременно изкуство, посветена на Студената война. При посещенията с екскурзовод човек научава и доста интересни подробности за историята на бункера. Полковник о.з. Шериф Грабовица развежда посетителите из подземния свят и разказва как той и неколцина други военнослужещи, ползващи се с пълно доверие, били натоварени да пазят това място от 1979 г. до 1992 г., когато започва войната в Босна. В продължение на цели 13 години той е пазел тайната дори от съпругата си. В нея са били посветени общо шестима офицери и деветима цивилни, дали обет да пазят държавна тайна, разказва 63-годишният днес пенсионер.

Спасен от разрушаване

Това, че бункерът и днес все още го има, е свързано с не по-малко любопитна история: След разпадането на Югославия доминираната от сърби югославска федерална армия подготвя изттеглянето си от Босна и белградският Генерален щаб решава да взриви съоръжението, за да не попадне то в ръцете на босненските мюсюлмани. Шериф Грабовица е натоварен с подготовката по взривяването на бункера. И тъй като самият той е мюсюлманин, а освен това и вещ в занаята си военен пиротехник, изпълнява заповедта по своему. “Наредиха ми да поставя на всеки от трите изхода на бункера 1 500 килограма експлозиви – количество, достатъчно да разруши целия подземен комплекс. Разпределих ги, само че прерязах проводника преди да напусна мястото”, разказва Грабовица. Така бункерът остава непокътнат.

Flash-Galerie Titos Bunker

Портретът на Тито все още украсява някои от помещенията на подземния комплекс

Впрочем, самият бункер е по-скоро скучен. Изграден в скала във формата на подкова той е съставен от 12 блока с обща площ от 6 500 кв. м, предвидени да поберат 350 души. Помещение за обеззаразяване, болница, десетки спални, конферентни, командни и комуникационни зали се редуват в подземния тунел. За Тито и съпругата му са били предвидени специални помещения, както и за високопоставени гости. Макар и не така спартански обзаведени като останалите те не се отличават с натрапващ се лукс. Портрети на Тито все още украсяват някои от помещенията.

Тито – емблематична фигура на движението на необвързаните – се е опасявал от чужда инвазия. Затова навремето решава да осее страната с подземни бункери, използвани частично по време на войната в Босна от 1992 до 1995 година. “По ирония на историята бункерът, който никога не е използван, е построен за ядрена война. Докато ние тук бяхме свидетели на една конвенционална, особено кървава война”, казва Бранислав Димитриевич, специалист по история на сръбското изкуство и уредник на изложбата.

АГ, ЗЦ, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов

Редакцията препоръчва