Бумът на новата немскоезична книга | Начало | DW | 09.02.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Бумът на новата немскоезична книга

Дебютанти се налагат едва ли не по-успешно от книгите на утвърдени писатели, млади автори уверено завладяват германския книгопазар. И най-важното: немскоезичната книга става желана и търсена. На какво се дължи своеобразният й бум и как функционира? Бисерка Рачева се спира на темата в рубриката “Призма”.

default

Наградата за най-добър немски роман на годината - учредена през 2005-та, тя беше присъдена миналата есен за втори път. И за втори път бе последвана от малка сензация. Отличеният роман “Сиромасите” на 39-годишната Катарина Хакер незабавно влезе в германските класации. Романът е публикуван в издателство “Зуркамп” през пролетта на 2006-та и до този момент се е продал в 150 000 екземпляра. Подобен успех отбеляза и отличеният за 2005 година роман “Добре сме” на 38-годишният австриец Арно Гайгер. В продължение на няколко месеца сред бестселърите в барометъра на списание “Шпигел” остана също “Събирачът на светове” на 41-годишния Илия Троянов, роден в България, многоезичник, който пише и публикува главно на немски език. Абсолютен рекордьор е 32-годишният Даниел Келман с “Измерването на света” – от близо година и половина романът му оглавява класацията на “Шпигел”, досега е продаден в 400 000 екземпляра, на всичко отгоре отскоро жъне успех и в Съединените щати.

Феноменален е не само случаят с Келман, който усърдно се изявява като разказвач, критик, есеист, интерпретатор на собствените си творби и събеседник в интервюта – конкуренция, на която отдавна не издържат дори автори като Гюнтер Грас и Мартин Валзер. Литературните експерти вече диагностираха същината на явлението:

“Германците отново масово четат писателите на своя език и това не се е случвало най-малко от 60-те години насам, за да не кажем никога”, писа наблюдателят на “Зюддойче цайтунг”.

Вярно е. Но пък още по-удивително изглежда темпото, с което младите или да кажем, сравнително младите постигат литературния си пробив днес. Дори един по-скоро “аутсайдер” като Троянов, чийто по-ранен роман “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” намери умерен отклик в Германия, скоро след това се наложи сред най-нашумелите имена и със “Събирача на светове” спечели не само добро място в класациите, а и три награди в рамките на по-малко от година – наградата на Лайпцигския панаир на книгата миналата пролет и литературните награди на Берлин и Майнц в първите два месеца на тази година.

Бумът на новата немска литература засега е ограничен повече в собствената й езикова среда и не се дължи нито само на учредените нови награди, нито пък на друг тип поощрителни инициативи. Що се отнася до Германия, вярно е по-скоро обратното – било поради икономически кризи и общо “затягане на коланите”, през последните поне десетина години литературата осезаемо загуби тежест в културно-политическото пространство. Затова пък добива мощна подкрепа в медийното. По обществено-правните и частни канали на германската телевизия от няколко години текат най-малко пет специализирани литературни предавания; най-високи квоти има воденото от писателката Елке Хайденрайх, което се излъчва по ЦДФ. За разлика от някогашния “Литературен квартет” на Марсел Райх-Раницки, специализиран по-скоро в издаването на безапелационни присъди за имена и книги, новият тип литературен “фичър” действа като един вид рекламно-пласментен компас. Във всеки случай книгоразпространителите умело се възползват от популярността на телевизонния фичър. Във всяка по-голяма германска книжарница, например, периодично на предаването може да се види рекламен кът за обговорената книга - със самата книга, снимка на телевизионната водеща и надслов: “Елке Хайденрайх препоръчва...”. Статистиките сочат, че продажбите на съответното издание автоматично се вдигат в седмицата след излъчване на телевизионната препоръка.

Любопитно е, че феноменалното “шествие” на Даниел Келман с “Измерването на света” започва именно с интелигентно и занимателно поднесената телевизионна похвала на Хайденрайх. Което, разбира се, не означава, че самият автор няма заслуга за успеха. Обратното, още с “Времето на Малер” /1999/ и особено с “Аз и Камински” /2003/ той заяви претенциите си, че има какво да каже и с какво да изненада литературния свят. Ето как обяснява последния си роман “Измерването на света” – иронично и свежо разказана паралелна биография на географа-пътешественик Александър фон Хумболдт и математика-астроном Карл Фридрих Гаус:

“Стремежът ми беше да напиша книгата така, както би я написал един историк, който е проучил целия изворов и библиографски материал, но в някакъв момент е завладян от налудничави идеи. Който, с други думи, започва да разказва неща, които изобщо не би могъл да знае от източниците, започва безскрупулно да измисля и същевременно продължава да поднася тези измислици със сериозния, дистанциран тон на историка.”

Освен насмешливия тон - не на историка, а на самия автор - и удоволствието, което изпитва, зарови ли се в тази книга, читателят веднага ще забележи тънко изплетената мрежа от фикция, биография и история. Тъкмо добре премерената и добре структурирана смесица от фиктивно и реално превръща книгата в амбициозно литературно събитие. Едно сравнение с не по-малко амбициозния роман на Илия Троянов “Събирачът на светове” може да ни подскаже, че съвременната немскоезична книга става четена и търсена, включително защото открива свой, отчасти нов, отчасти познат, но несъмнено интересен терен в рамките на един от край време популярен жанр – този на романизираната биография. “Събирачът” на Троянов също борави с исторически източници и фикция за реално лице – английския пътешественик, етнограф и ексцентрик Ричард Бъртън. И също като “Измерването на света” превръща разказа-биография в поле за реалии, подсещания, обобщения, насочени към съвременността. При Троянов донякъде липсва, наистина, игривата, елегантна ирония, с която печели Келман. Именно с нея Келман портретира двамата си герои и чрез нея откроява мащабността и същевременно комизма, дори налудничавостта на човека, прегърнал просветителската идея за безусловната вяра във всемогъществото на разума. Разумът, който овладява и покорява света. Оригиналното немско заглавие съдържа, между другото, този двояк смисъл – думата “vermessеn” означава “измерване”, но и “самонадеяност”.

Романизираната биография е един вид съсъд: на идеята за обогатяващия и също тъй разделящ сблъсък на културите при Траянов и за примамливата сила, но и плащеща маниакалност на “чистия разум”. Впрочем, литературния афинитет към пътешественици и изследователи от епохата на начеващия преход към модерното време Даниел Келман обяснява така:

“Онова, което естествените науки откриват и овладяват е толкова по-интересно от всичко, което става, да кажем, във философията в наши дни. Не че е задача на литературата да разпространява поучения, но тя просто се насочва към тази тема и забелязва, може би малко по-рано от мас-медиите, скрития в темата заряд, забелязва застрашаващите, объркващи моменти в развитието. Неслучайно от известно време се появяват книги, отразили в някаква форма привлекателността и плашещата страна на модерната наука. Чудя се само, че няма още повече такива книги.”