Бумерангът на ромското ′′изключване′′ | Новини и анализи от България | DW | 21.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бумерангът на ромското ''изключване''

Близо 200 000 младежи в България нито работят, нито учат, нито се обучават. Етническата им принадлежност почти предопределя попадането в тази група. От нея обаче зависи и етническият мир в България. Какво означава това?

Групата на т.нар. NEETs (neither in employment nor in any education or training) включва младите хора на възраст 15-24 г., които са безработни или икономически неактивни (според определенията на Международната организация на труда) и не участват в никаква форма на обучение или курс за квалификация. Съществен дял в нея заемат преждевременно отпадналите от училище (47%). Структурата на NEETs по етнос е доминирана от ромската и турската етнически групи (51%), 46% са българи. Ромите са 4 пъти, а турците - 2 пъти по-застрашени от попадане в тази група в сравнение с етническите българи, се констатира в доклад на УНИЦЕФ.

Експертите с тревога отбелязват, че преждевременното отпадане на много деца от училище е безспорен фактор за по-сетнешните проблеми на ромската общност в България. В доклада на УНИЦЕФ е отбелязано, че през последните три години делът на задължително обхванатите от 4-ти до 8-ми клас ученици, вместо да расте, непрекъснато намалява и е вече под 80 на сто. В доклада на международната организация се посочва, че от всеки четирима неуспели да завършат началните класове, трима по-късно неминуемо попадат в групата на онези, които не работят, не учат и не се образоват.

Експертът по ромските проблеми в Министерството на образованието и науката д-р Йосиф Нунев е категоричен, че ранното отпадане на ромските ученици се дължи на постоянно разширяващата се образователна сегрегация: „Българите са нечувствителни към проблемите на така наречените „цигански“ училища, но чувствителността им бързо се възвръща, когато стане въпрос дали до тяхното дете в училище да седи ученик от ромската махала. Сегашното етническо напрежение, което се пренесе дори в столичен квартал, се дължи и на това, че циганските махали „навлязоха“, образно казано, в кварталните училища“.

Roma in Bulgarien -Symbolbild für Armut

Маргинализирането на голяма част от ромите е източник на проблеми за българското общество

Според Нунев, етническата сегрегация в българското образование е заложена още със създадените през 1947 г. обособени цигански начални паралелки, в които децата щели по-бързо да научат български език и така да се интегрират в обществото. През 60-те и 70-те години се появиха „цигански“ прогимназии и дори цели гимназии. Качеството на образователната услуга в тези сегрегирани учебни заведения и досега е крайно незадоволително - сред ромските деца и младежи, които ги завършват, има такива, които не знаят български и са функционално неграмотни“, казва Нунев. Експертът на МОН е скептичен към резултатите от работата на неправителствените организации по разбиването на модела на „циганските“ училища: "Въпреки отчитаните успехи, нещата в „циганските“ училища си вървят по старому“, смята Нунев.

Какво да се прави?

Шефът на ромската неправителствена организация „Амалипе“ Деян Колев също смята, че има пряка връзка между ранното отпадане на ромските деца от училище и нарастващото етническо напрежение между роми и българи. Особено опасна е ситуацията с мигриращите от гето на гето ромски семейства. Техните деца не ходят на училище, а местните образователни инспекторати не се интересуват особено от тях.

Близо половината от всички ромски семейства са заплашени от пълна маргинализация. Около 30 на сто от ромите са добре интегрирани в българското общество, а останалите 20 % от хората в етноса са изцяло „маргинализирани“ - това е гето в гетото. Тези хора са отхвърлени и от самите роми – често те са гонени и бродят из страната, създавайки проблеми на различни места. В Гърмен например има маргинализирани семейства, прогонени от ромските махали в Петрич и Пещера“, казва Деян Колев.

От пет години насам „Амалипе“ осъществява мащабен проект за ограничаване на ранното отпадането на ромските деца от училище, който се финансира от чужбина. От него са обхванати 170 училища с 36 000 ученици, от които 23 000 са роми. Идеята е да се стимулират по-бедните ромски семейства да изпращат ежедневно децата си на училище. Учениците се транспортират и изхранват безплатно, а в детските градини родителите са освободени от таксите. За редовно посещение се раздават и ваучери.

Porträt Roma in Sancraieni Rumänien

Нужна е борба за всяко дете

Сътрудничката на „Амалипе“ Нина Николаева допълва: „Борбата е буквално за всяко едно дете. Насърчихме например студенти и преподаватели от Великотърновския университет да работят с децата в едно село в областта, които до едно не знаеха български. Оказа се, че с търпение, игри и педагогически подход нещата при децата могат много бързо да се променя“.

Деян Колев посочва, че при обхванатите от проекта ромски деца отпадането от училище е сведено до 2% в паралелките до 8 клас. В останалите „цигански“ училища делът на ранно отпадналите ученици достига 15 на сто.

Редакцията препоръчва

Реклама