Бумерангът ″Живков″ | Новини и анализи от България | DW | 18.12.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Бумерангът "Живков"

Защо, толкова години след смъртта му, един от най-ярките символи на тоталитарната власт в България продължава да витае в битието на българина? Коментар на Г. Папакочев по повод спора около дипломатите на ДС.

Стената не пада лесно

Стената не пада лесно

"Ако Тодор Живков е бил добрият държавен ръководител, защо посланиците и дипломатите от този период насам са лоши?"

Повод за иронията на президента е превърналото се в скандал откровение на премиера Борисов, че “една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство".

Преди това бившият телохранител на някогашния Първи многократно е повтарял публично колко ценни неща е научил покрай мъдрия „партиен и държавен ръководител”, управлявал с кървавата ръка на репресивните органи повече от три десетилетия комунистическата Народна Република. В което, само по себе си, едва ли има нещо укорително, стига то да не засягаше все още оголения нерв на онази част от българското общество, която не само помни делата на своя бивш диктатор и неговия режим, но и порядъчно е страдала от тях.

Bojko Borissov als Bodyguard von Todor Zhivkov

Бойко Борисов - още като бодигард на Първия

Призраци в замъка „Шпесарт

Двукратният Герой на Народна република България и еднократен Герой на Съветския съюз от Правец не е сред живите, но призракът му натрапчиво продължава да присъства в живота на българина, и което е още по-унизително, да участва като аргумент в безкрайния политически дебат, бушуващ между хилавата, както се оказва, демократична десница и упорито отказващата да се реформира левица, наследила повелите и заветите на своя незабравим Генерален секретар на БКП.

Забрава, къса памет, носталгия, напъни за реставрация или просто за запазване на оркестрираното от тайните комунистически служби след 1989 година статукво? А може би беше просветление, макар и безнадеждно закъсняло, когато в средата на ноември от СДС предположиха, че съществува „трайна тенденция и опит за подмяна на историята и бившия комунистически режим от страна на ГЕРБ и "Атака"? Всъщност фактите говорят сами за себе си.

Ehemaliges kommunistisches Gefängnis 'Goli otok', Kroatien

Миналото не свършва

Лустрацията като плашило

След като в началото на декември парламентарното мнозинство от ГЕРБ и антитурската крайно националистическа „Атака” отказаха да подкрепят предложената от десницата декларация за осъждане на насилствената асимилация на българските мюсюлмани от режима на Живков, външният министър на страната подписа, заедно с колегите си от други 5 бивши комунистически държави, писмо до еврокомисарката по правосъдието Вивиан Рединг, в което се призовава „публичното опрощение, отричане и грубото омаловажаване на тоталитарните престъпления” да бъде криминализирано без значение кой режим е извършил тези престъпления”.

Колко би тежал този подпис обаче след като в България терминът „лустрация” постоянно се размахва заплашително от президента със собствен агентурен псевдоним и продължава да всява конституционен ужас в управлението, включително и сред онези, които претендират, че отстояват ценностите на съвременната демокрация?

През ноември по инициатива на евродепутат от ГЕРБ, в Брюксел се състоя конференция, посветена на почти неизвестната в Европа българска съпротива срещу комунистическия режим, чийто символ беше „другарят Живков”. Същият, който през 1963-та / архивни документи го доказаха безспорно!/ не пестеше сили да превърне час по-скоро България в 16-та република на СССР!

На брюкселския форум обаче е било припомнено и неотдавнашното интервю на внучката на Живков, доскорошна депутатка от БСП, в което тя говори за признанието, оказано от Бойко Борисов на нейния дядо като за „една оценка на политик от новото поколение, която той даде, защото, надявам се, наистина вижда и чувства нещата по този начин”.

Denkmal von Todor Schiwkow

Паметник на човека, който искаше България да е 16-та Република

Кръц-кръц” или „Карамел Му”?

През седмицата един от 100-те най-богати българи, според тазгодишната класация на финансов всекидневник, след като припомни в интервю етапите на своя славен жизнен път, преминал през двугодишнен пост на Секретар на Общински комитет на БКП, Академията за обществени науки в СССР и депутат от БСП във Великото народно събрание, съобщи нещо, което вероятно е трогнало българина не по-малко от каракачанското кутре, подарено от премиера Борисов на руския му колега.

Та въпросният милионер с гордост се похвали, че е инициатор за възобновяване производството на някогашните ментови „лукчета”, на българския локум с „розоберачка” на кутийката, на лимоновите резенки и най-вече на любимите на социалистическия труженик бонбони „Карамел Му”. И заключи укоряващо, че кризата „свалила народа от шоколадовия сегмент и го върнала при по-ниския”.

Тази констатация би могла да се изтълкува и по друг начин. Просто бумерангът „Живков” се е върнал обратно и е цапардосал някого по главата. При това - здраво.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама