″Булгаргаз″, руският газ и високите цени: какво се случва в България | Новини и анализи от България | DW | 07.02.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Булгаргаз", руският газ и високите цени: какво се случва в България

Януарските сметки за газ разгневиха битовите абонати в България. Същевременно монополът на "Булгаргаз" като непреодолим доставчик на газ се разклаща. А оттук и монополът на руския газ. Какво точно се случва в България?

От времената, когато "Мултигруп" искаше да уреди "Газпром" с газопреносната мрежа на България, сътресенията в сектора обикновено са буревестник. Сега ги предизвика смяната на борда на държавната компания "Булгаргаз". Правителството аргументира рокадата не просто с несвършена работа, а с действия против националните интереси, довели до поскъпване на газа и 1,5 милиона лева щети на ден (по изчисления на енергийния министър Александър Николов). Бившето ръководство е "сдържало" доставките на по-евтиния през 2021 година азерски газ и така е дало приоритет на руския, от който България е силно зависима. Не е тайна, че ако Азербайджан развали договора с "Булгаргаз", частни компании имат интерес да поемат доставките.

Редакцията препоръчва

Какво се случи през последните дни?

Последва размяна на удари между засегнати и управляващи. Така например бившият шеф на "Булгаргаз" Николай Павлов може да се окаже с обвинение след разследването, което тече. Но и около новото ръководство на "Булгаргаз" не е спокойно: бе съобщено, че то е продало 37 400 мегаватчаса чрез държавната газова борса на частни фирми, изнесли синьото гориво в Румъния. В подобни продажби беше уличен отстраненият борд на компанията - наскоро вицепремиерът Асен Василев заяви, че "Булгаргаз" е продавал евтино газ от хранилището в Чирен, който впоследствие е изнасян в Румъния. Съмненията, че "Булгаргаз" продава на купувачи, договорени предварително, не са отсега.

Но след новината за продадените 37 400 мегаватчаса, съобщена от газовото "острие" на БСП Румен Овчаров, се вдигна голяма гюрултия. В продължение на два дни в най-рейтинговите предавания на bTV, Nova, БНТ и БНР, се чуваха обвинения за "мащабна корупционна схема", "умишлен фалит на "Булгаргаз"" и "нови посредници на пазара", лансирани от Овчаров, бившия му съпартиец Румен Петков, бившите енергийни министри на ГЕРБ Делян Добрев и Теменужка Петкова и, разбира се, отстранените от борда на "Булгаргаз". Чрез Facebook се включи и Бойко Борисов - от родопското село Кирково. На фона на тази кавалкада министърът на енергетиката даде пресконференция в ранни зори в неделя. Едва се чу коментарът му за "координирана атака срещу националния интерес".

И така, вместо правителството да инициира разговор за либерализацията на газовия пазар в България, която е на бавен ход от три години, то влиза в оправдателен режим, че няма користни и лобистки интереси към този бизнес. ГЕРБ иззеха инициативата с пресилени твърдения, че някой искал да извади "Булгаргаз" от пазара - на практика невъзможно за монополист, който държи 95% от пазара. Но те си имат помощници като Овчаров и Петков, които при това са от коалиционния партньор в управлението - "БСП за България". Тезата им е същата - връщат посредниците на газовия пазар, което прави доставките нестабилни. Договорът за азерския газ е балон, а този с "Газпром" ни гарантира доставки, казва Румен Овчаров, привърженик на дългосрочните контракти с руснаците. За него подобно решение е стратегическо, за други обаче - васално.

Какви възможности има България?

Тази активност и рекламата на стабилните руски доставки произтича от предстоящите преговори за нов договор за доставки с "Газпром". Настоящият приключва тази година и тепърва ще се договарят нови срокове и количества, нови клаузи, защото има опции и за други източници на синьо гориво. Годишното потребление на природен газ в България е около 3 млрд. куб. метра, почти толкова е и вносът от Русия. Експерти като Овчаров съветват и бъдещият договор да е дългосрочен (за което напътства и Москва), изтъквайки като аргумент ценовата стабилност. Но България има 25-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. метра азерски газ и наред с това се проучват възможностите за осигуряване на по-големи количества.

За да се получи пълният обем на договорените количества, а и на по-големи, трябва да е готова газовата връзка с Гърция. Не е сигурно дали интерконекторът ще заработи от 1 юли, въпреки че от компанията ICGB увериха, че над 80% от строителните дейности са изпълнени, хидротестовете на територията на Гърция - завършени, а процедурата напредва и по българското трасе. Капацитетът на тръбата е 3 млрд. куб. метра годишно, с възможност да се повиши до 5 милиарда. "Булгаргаз" е резервирал 1 млрд. куб. метра, но други над 500 милиона куб. метра са "заети" от гръцката ДЕПА, италианската "Едисон" и американската "Линден Енерджи", която притежава 50% от българската "Овергаз". Интерконекторът не просто ще диверсифицира газовите доставки, но и ще намали господстващото положение на "Булгаргаз", следователно и цените. Втечнен газ - американски или от Катар, азерско синьо гориво - това означава и нови доставчици на пазара, каквито вече се появиха от няколко години, макар и с малки количества. Впрочем, Европейската комисия отдавна настоява да бъде намален монополът на "Булгаргаз".

Каква е задачата на управляващите?

Наскоро правителството удължи с две години разрешението за търсене и проучване на нефт и природен газ в "Блок 1-21 Хан Аспарух". Това решение оставя надежди за собствен добив, особено след залежите, открити в румънски и турски води.

Задачата на управляващите е да направят по-прозрачен газовия пазар и да насърчат конкуренцията, която ще даде сигурност на доставките и стабилност на цените. Засега обаче те не са особено убедителни.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Подобно съдържание