Британците нали щяха да излизат от ЕС? | Новини и анализи от Европа | DW | 28.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Британците нали щяха да излизат от ЕС?

Да не сме пропуснали нещо? Британците нали щяха да излизат от ЕС? Защо тогава продължават да се месят в договорки, които засягат бъдещето на Европа? - пита Барбара Везел по повод поредната блокадна маневра на Лондон.

Вече от двайсет години в ЕС говорят, че трябва да се подобри сътрудничеството в областта на отбраната. Дори бяха постигнати известни успехи. Създадоха се например бойни образувания, които обаче засега не са влизали в огъня. Развива се и сътрудничеството в областта на въздушния транспорт, но в него участват едва седем държави. Очевидно има над какво да се работи. Факт е, че държавите от ЕС, взети заедно, разполагат с повече войници и с повече пари за отбрана, отколкото САЩ. Под черта обаче остава една отчайваща неефективност. Просто защото всяка държава дърпа чергата към себе си.

В днешните кризисни времена гражданите изпитват несигурност и искат по-силна отбрана. До този извод стигаме след последните успехи на различни популистки партии в Европа. И не само да се подсигуряват границите - хората очакват повече. С изключение, навярно, на онези пацифисти, които все още вярват в Европа като „мека сила” без оръжие, и на крайните националисти, които са против европейското сътрудничество. Макар че всъщност тъкмо унгарецът Виктор Орбан мечтае за европейска армия. И навярно си я представя като една строго християнска институция.

Европа е длъжна да вземе нещата в свои ръце

Дали общата отбрана ще помогне да се възстанови вярата в Европа - това никой не знае. Да се възхищаваш от военни работи не е особено популярно, но те си остават необходимо зло. Европа трябва най-после да стане дееспособна, поне по отношение на действията при катастрофи и участието на военните в такива операции. И ако британците наистина се оттеглят, тогава остава единствено Франция като европейска военна сила с потенциал и с желание. Но Париж не би пожелал да носи сам такава тежест за по-дълъг период.

Отминаха старите времена, когато беше достатъчно да помолим САЩ да се намесят военно някъде по света. Това е факт и няма нужда да изчакваме дали Доналд Тръмп ще бъде избран за президент, за да го разберем окончателно. Европа е длъжна да вземе нещата в свои ръце и сама да защитава себе си и ценностите си. Когато се налага, дори с военна сила. Традиционното възражение, че не бива да се подкопава НАТО, че няма нужда от двойни структури, подминава същината на проблема. Защото НАТО и занапред ще играе своята роля по опазването на териториалната цялост, но операции по подсигуряването на бежанските лагери например или в борбата срещу тероризма излизат извън прерогативите на Алианса.

Барбара Везел

Барбара Везел

Европейското сътрудничество в областта на отбраната е нещо разумно, пести пари и подсилва политическата дееспособност на ЕС. Това сътрудничество косвено може да подпомогне и интеграцията, защото по принцип за него има мнозинство - за разлика от бежанската политика.

Лондон да спре да се бърка на ЕС!

Великобритания вече от години блокира сътрудничеството в областта на отбраната. Уж заради НАТО, но всъщност най-вече поради принципната си антиевропейска нагласа. През последните седмици съпротивата на Лондон срещу плановете за европейска армия беше любима тема на британските медии, а това показва какъв образ на врага се върти из тамошните глави.

В момента обаче Великобритания е на път да напусне ЕС. Остава да се реши единствено как и кога. А от това следва, че Лондон не бива да се меси в нито един план, който засяга бъдещето на Европа. Британците достатъчно дълго държаха крака си на европейската спирачка, но ако сега, по време на и след излизането си, продължат да спъват ЕС в по-нататъшното му развитие, това ще си е истинско безсрамие. Време е за един малък шантаж - или да го наречем сделка: ако Великобритания иска добри условия за напускането на Общността, тогава нека най-сетне престане да спъва ЕС по пътя му към бъдещето.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание