1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мариана от Мариупол: истински ли са снимките от войната

30 март 2022

Какво се случи с Мариана от Мариупол - истински ли са кадрите с бременната украинка, които обиколиха света? Или става дума за фейк, а Мариана е актриса, както твърди Русия. Как се проверява истината за снимки от войната?

https://p.dw.com/p/49Dxe
Тази снимка на бременната Мариана от Мариупол обиколи света. Русия смята, че е фалшива.
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance

"Мариана от Мариупол" - под това заглавие германското списание „Шпигел“ публикува на 11 март историята на украинка, която на два пъти в рамките на седмица станала жертва на руска агресия. Първо от бомбите, изсипали се над родния ѝ град Мариупол, а после и от руската пропаганда, превърнала украинката в мишена на информационна война.

Снимката на бременната Мариана от бомбардирания родилен дом в Мариупол обиколи целия свят, милиони хора видяха жертвата. Русия обаче нарече тези кадри фейк, а фотографът Евгений Малолетка бе обвинен в пропаганда. Нещо повече – за бременната жена дори бе заявено, че била актриса.

Твърдението, че блогърка е играла ролята на бременната жена от Мариупол, е невярно. Сайтът за журналистически разследвания correctiv.org провери този факт. На 9 март болницата и родилното отделение в Мариупол са били бомбардирани. Фотографът Евгений Малолетка, автор на тези кадри, се е намирал там и е снимал заедно с колегата си Мстислав Чернов сцени от стълбището на клиниката и цялата сграда.  

Жената, за която става дума, е била пациентка на клиниката в Мариупол, където е очаквала раждане. На сходни снимки от същото място се вижда не само Мариана, а и други ранени жени.

Показателно е и това, че руското посолство в Лондон, което твърдеше, че снимката е фейк, междувременно изтри своето обвинение, публикувано в Туитър.

Снимки се проверяват по-лесно от писмени информации

По принцип би трябвало да е по-лесно да се установи дали една снимка е истинска или фалшива, отколкото например някоя писмена информация. На въпросния кадър се вижда как извеждат бременната жена от родилния дом. Вижда се бездиханното тяло на дете, както и медицински служител, който се опитва да го реанимира. Снимката на бременната Мариана не е единствената работа на фотографа Малолетка, обиколила цял свят. Руската страна твърдеше, че на снимката са статисти - тоест, че кадрите са фалшиви, но междувременно се отказа от тези обвинения.

Всъщност обаче големите осведомителни агенции, каквато е Асошиейтед Прес, а Евгений Малолетка е именно неин сътрудник, задължително подлагат на обстойна проверка снимките, които публикуват. В това влиза например и контрол дали има следи от манипулация на кадрите.

Ана-Лена Мер, директор на конкурса World Press Photo, казва, че сериозните агенции задължително проверяват достоверността на снимките, които попадат при тях, като проверката включва три степени – следи се например дали има добавяни или изрязвани предмети или лица от кадрите. Независим екип от експерти след това проверява фактите около конкретното събитие – лицата, които са били на определено място, географското местоположение и т.н.

Как може да бъде разпознат фейкът?

Германският експерт по безопасност на информационните технологии Мартин Щайнебах казва пред ДВ, доказването на достоверността на дадена снимка е твърде сложна задача, тъй като фейкът има много плоскости.

„Първо, фотографиите могат да бъдат извадени от контекста. Снимки, направени в един град, започват да се използват и за други, за да се засили напрежението в дадена ситуация“, обяснява Щайнебах. В конкретния случай трябва да се изследва локацията – дали изображението на снимката съвпада с указаното местоположение. Именно този подход се нарича верификация. За да установят истинността, журналистите, които не са на мястото на събитието, могат да се възползват от хора, познаващи района, както и от експерти.

Вторият вариант с фейковите снимки е манипулацията. „Съдържанието на снимките може да бъде подложено на идеологическа обработка. Образът на жената теоретически би могъл да бъде копиран от друга снимка и да бъде вкарана в кадъра с горящия родилен дом. Но благодарение на цифровите компютърни данни биха могли да бъдат намерени източници, чрез които монтажът или следите от копирането да бъдат установени“, подчертава Щайнебах.

Третият вариант е „режисираната“ снимка. Може да има и такива, казва Щайнебах, но в този случай има значение доколко се доверявате на източника на информация. Търсят се например други сходни кадри, които представят същата сцена, но от друга перспектива. Германският експерт посочва и това, че отсъствието на следи от извършена манипулация със снимката все още не доказва, че не е имало някаква намеса. „Следите могат да бъдат скрити, като това не е толкова сложно. Когато става дума за държавна пропаганда, трябва да се има предвид, че някой не само подправя и фалшифицира, но и замита следите си.“

Със снимките трябва много да се внимава

Ребека Вайс, ръководителка на отдел по сигурност във Федералното обединение на фирмите от цифровата икономика, телекомуникациите и новите медии Bitkom, на свой ред добавя: „Журналистите, както и техните читатели, трябва много внимателно да работят с информацията, когато я потребяват в условия, в които фалшивите материали стават все по-близки до действителността. Недостигът на време не бива да води до компромиси с достоверността на журналистиката“.

Експертката изтъква, че самите медии могат да допринесат за „разобличаването“ на недостоверните информации или снимки. Ако бъде разкрит фейк, това трябва да бъде разгласено незабавно. Вайс обаче допълва: „Медийната грамотност започва от потребителите. Те трябва да са наясно със заплахата от фейкове и да разбират, че не трябва да споделят съдържание без направена критична оценка и проверка. Така всеки от нас може да стане част от решението на този проблем“, казва експертката.

*****

Вижте и това видео на ДВ:

"Оставихме татко в Киев. Той ще помага на нашите герои."

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми