Брекзит: ″Същото е като с религията″ | Новини и анализи от Европа | DW | 24.01.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Брекзит: "Същото е като с религията"

Без съгласието на парламента британското правителство не може да задвижи процедурата за напускане на ЕС, постанови Върховният съд. По този повод Ви предлагаме интервю с Джина Милър - една от вносителките на съдебния иск.

ДВ: Как оценявате решението на Върховния съд?

Джина Милър: Законите са ясни и тук няма никакво поле за тълкувания: парламентът стои над всички. Цялото вълнение беше политически оцветено и няма нищо общо с юридическата страна на въпроса. За някои медии се превърнах в омразна фигура. Питам се дали изобщо те са вникнали в същината на проблема. Защото ако знаеха за какво точно става дума, би трябвало да ме подкрепят. Но истерията беше невероятна. Същото е като с религията. Всичко това няма нищо общо с разума.

Редакцията препоръчва

ДВ: Нямат ли Вашите критици право в известен смисъл? Вие винаги сте се изказвали срещу Брекзит. Значи и Вашата жалба може да бъде определена като политически мотивирана.

Джина Милър: Аз гласувах за оставането на Великобритания в ЕС. Но ние загубихме и сега трябва да гледаме напред. Всички изтъкваха, че това е наш избор. Но преди да задействаме параграф 50, парламентът трябва да одобри решението за Брекзит. Британският парламент е суверенът и сега трябва да проведе дискусия и да вземе решение. Трябва да знаем какво точно ще означава напускането на ЕС - за селското стопанство, за науката, за образованието, за сигурността.

ДВ: Какво очаквате от депутатите?

Джина Милър: Просто да си свършат работата. Те трябва да направят това, което е най-добре за цялата страна и за хората, които са ги избрали. В това е и проблемът на Тереза Мей: тя прави това, което е добре за нейната партия, а не за страната. Понякога политиците трябва да вземат непопулярни решения. Надавам се, че след нашата победа в съда политиците ще си свършат работата и ще проведат дебат за параграф 50.

ДВ: Смятате ли, че Тереза Мей е на прав път? Тя иска Великобритания да излезе и от вътрешния европейски пазар.

Джина Милър: Според мен хората изобщо не гласуваха за това. На първо място ставаше дума за ограничаване на миграцията. Означава ли това автоматично, че трябва да излезем и от вътрешния европейски пазар? Няма доказателства за това. Обадиха ми се много хора, които бяха гласували за Брекзит. Сега обаче те застават на моя страна, защото не искат твърд Брекзит.

ДВ: Откакто подадохте жалба в съда сте подложена на непрекъснат обстрел - политически и медиен. Промени ли се с нещо животът Ви?

Джина Милър: Да, най-вече личният ми живот. Не го очаквах. Почти вече не излизаме от къщи в края на седмицата. Престанах да ползвам и градския транспорт. Децата ми влизат в училище през отделен вход. Получих много заплашителни писма и полицията ги взема насериозно. Ако някой бял мъж беше завел делото, вероятно всичко щеше да изглежда другояче. Преживях доста лични обиди, макар те да нямат нищо общо с юридическата част на въпроса. На тези хора изобщо не им е до съдебната процедура. 

England London Referendum Brexit (picture-alliance/empics/C. Ball)

Не само народът - парламентът също трябва да си каже думата

ДВ: Получихте ли подкрепа отнякъде?

Джина Милър: Бях шокирана, че почти никой не ме подкрепи открито. Бях наивна. Мислех си, че след като хората разберат, че става дума за фундаментални неща, че аз защитавам демокрацията, ще ме подкрепят открито. Откакто през юли съдът ме обяви за основна обвинителка, не съм разговаряла с нито един политик. И това е шокиращо.

Хората се страхуват. Тези, чийто глас иначе чуваме в публичното пространство, се опасяват да не бъдат заклеймени като предатели. И това не е добре за нашата страна. Разумни решения се раждат в многообразието от различни мнения. Брекзит е толкова решителна промяна, че се нуждае от широко обществено обсъждане. Много хора ме съветваха да се откажа. Но ние трябва да обясним нещата на хората. Аз участвам в телевизионни предавания, отговарям на въпроси на радиослушатели. Някои ме уверяваха, че тъмнокожите трябвало да си мълчим. Обвиняваха ме, че не съм достатъчно интелигентна за такива големи неща, или че съм марионетка на богати и влиятелни мъже. Какво се случва с нашето общество? Ние не бива да оставяме нещата така. Аз имам глас и морални принципи. И смятам за свой дълг да защитавам страната си. Нямам други мотиви.