“Братя по вяра“: плановете на Ердоган за Афганистан | Новини и анализи по международни теми | DW | 02.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

“Братя по вяра“: плановете на Ердоган за Афганистан

Американците се изтеглиха от Афганистан, а Турция ще се опита да заеме тяхното място. Анкара действа от личен интерес, но много турци не са съгласни и критикуват знаците на Ердоган към талибаните.

Турският президент Реджеп Ердоган

Турският президент Реджеп Ердоган

18 милиона души в Афганистан се нуждаят от помощ, смятат специалистите на ООН. Ключова роля за достъпа до международни помощи играе летището на Кабул, но след изтеглянето на международните войски то вече не функционира. И изобщо не се знае кога ще заработи отново, за да могат жизнено необходимите стоки да достигнат до бедстващите хора. В тази ситуация централна роля на дипломатическия подиум поема не друг, а Турция.

Анкара участваше във военната мисия в Афганистан още от самото начало. Турция не само беше изпратила 2000 военнослужещи, но на два пъти за по половин година ръководеше цялата международна операция. Една от главните задачи на турските военни беше да участват в охраната тъкмо на летището в Кабул. Така още след разговора между турския държавен глава Ердоган и американския президент Байдън по време на срещата на НАТО през юни възникна предположението, че турците ще поемат от американците подсигуряването на летището в бъдеще.

Турция иска по-голяма международна тежест

Редакцията препоръчва

На този фон става ясно защо през последните години талибаните водят тъкмо с Турция и с представители на Катар разговори за възобновяване на работата на летището. Но турските планове сякаш отиват и по-надалеч. „Преди талибаните да превземат Кабул, Турция все още вярваше, че може да поеме нова роля в Афганистан,“ казва Кристиан Бракел, ръководител на бюрото на германската фондация „Хайнрих Бьол“ в Истанбул. Според него това е в съзвучие със сегашната външна политика на Анкара, която се стреми към все по-голяма самостоятелност. Експертът смята, че Турция се е опитала през пролетта на тази година да организира на своя територия мирни преговори между талибаните и афганистанското правителство именно в стремежа си чрез влияние в Афганистан да получи по-голяма международна тежест. Срещата в Истанбул обаче се провали, защото талибаните отказаха да участват.

Независимо от това на международната сцена (при това не само от страна на САЩ) постепенно се налага мнението, че Турция би могла да играе по-важна роля в целия регион. Тъкмо по тази причина германският външен министър Хайко Маас в края на миналата седмица посети турския си колега Мевлют Чавушоглу, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дори заяви, че Турция може да изиграе „ключова роля“ в конфликта.

"Братя по вяра"

Мнозина западни наблюдатели смятат същото, защото са на мнение, че страна като Турция с преобладаващо мюсюлманско население наистина би могла да поеме извънредни отговорности в преговорите с талибаните. Но нещата едва ли са толкова прости. Преди няколко седмици говорителят на талибаните заяви пред БиБиСи, че от Афганистан трябва да се изтеглят „всички чуждестранни войски, подизпълнители, съветници и инструктори“. Съвсем наскоро по турската телевизия той смекчи това изказване с уточнението, че талибаните биха желали да се разберат с Турция, защото били „братя по вяра“. Президентът Ердоган с радост пое подхвърлената реплика и на свой ред изигра религиозната карта. Той каза, че между вярата на талибаните и на Турция няма никакво противоречие, а в Турция „няма нищо, което противоречи на тяхната вяра“.

Гняв в социалните мрежи

Много турци обаче изобщо не мислят така. Гняв се надигна най-вече в социалните мрежи, където се появи хаштагът #ТалибанитеНеСаМиБратя. В Туитър срещу Ердоган също се надигна яростна вълна под мотото „Ти си талибан“. В обобщение: много турци смятат, че президентът се заблуждава, защото в религиозно отношение между Турция и талибаните няма нищо общо. Известният кинорежисьор и автор Иляз Салман написа в Туитър, че с изключение на един минимален процент от радикални турци, дори повечето привърженици на президента не искат да водят живот като в Афганистан.

Картата показва маршрута на бягащите от Афганистан през Иран към Турция

Картата показва маршрута на бягащите от Афганистан през Иран към Турция

Независимо от мощния вътрешнополитически протест турските правителствени среди очевидно желаят да изградят солидни отношения с новите властници в Афганистан. На първо място, защото Анкара се опасява от масова миграция на афганистанци към Турция и по-нататък към ЕС, ако положението вътре в Афганистан не се стабилизира. Поради страха от наплив на афганистански бежанци турското правителство през последните дни форсира и строежа на защитна стена по границата с Иран. На второ място, според Кристиан Бракел, се появява и един допълнителен мотив. Турция се стреми да поеме ролята на посредник между Запада и Афганистан, за да може да поизлъска пред Вашингтон и Брюксел своята "доста увредена напоследък външнополитическа репутация“, твърди експертът.

Отношенията със Запада остават обтегнати

Факт е, че отношенията на Анкара с много партньори от НАТО в момента са доста обтегнати. В редица столици на държави от отбранителния съюз политиците не могат да повярват на очите си, че миналата година Турция реши да защитава въздушното си пространство тъкмо с руската противовъздушна система S-400. Както е известно, в отговор на това решение Вашингтон дори реши да изключи Турция от разработката на новия стелт-изтребител Ф-35. Отношенията между Запада и Турция са обременени допълнително и от несекващата дискусия за избиването на арменците през Първата световна война. Президентът на САЩ лично заяви, че турците са извършили геноцид, а с това предизвика лавина от протести в Анкара.