Босна: в политиката доминират все същите бивши комунисти | Новини и анализи от Европа | DW | 06.04.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Босна: в политиката доминират все същите бивши комунисти

Висока безработица, ниски заплати, застаряващо население - така изглежда ситуацията в Босна, която е застрашена от разпад. Единственото ѝ спасение са демокрацията, правовата държава, благосъстоянието и евроинтеграцията.

Вечният огън в Сараево

Вечният огън в Сараево

Всяка година на шести април жителите на босненската столица отбелязват "Деня на Сараево". На тази дата през 1945-а година градът е освободен от германската окупация, а през 1992-а на този ден започва обсадата на града от армията на босненските сърби. Ден по-рано босненският парламент обявява за независима страната, която дотогава е част от комунистическа Югославия.

Редакцията препоръчва

На същия този ден (5 април 1992-а) над 100 хиляди души се събират в центъра на Сараево на мирна демонстрация. В този момент от централата на сръбската Националистическа партия проехтяват изстрели и двама от демонстрантите падат покосени. Това са първите две жертви на войната в Босна. Още на следващия ден югоармията, която междувременно е преминала под контрола на сръбските националисти, започва обсадата на Сараево, продължила 1 425 дни и отнела живота на 11 541 души.

"Етническо прочистване"

В началото на април 1992-а година сръбските националисти започват брутално етническо прочистване в контролираните от тяхната армия части на Босна с цел разбиване на несръбските елити, на опозицията и на цялото гражданско общество и присъединяване на територията към съседна Сърбия. През 1993-а година и босненските хърватски националисти нападат предишните си съюзници - бошняците - с цел обединението им със съседна Хърватия. Тази "война във войната" продължава повече от година.

В Босна не воюва един народ срещу другия, а бивши комунистически функционери, прегърнали идеите на национализма, военни и хора от бившите тайни служби срещу населението, по-голямата част от което иска да живее в демокрация, правова държава и благосъстояние като тези в Западна Европа. Това обаче би означавало край на господството на тогавашните елити, които хвърлят всички средства, за да предотвратят подобен развой на нещата.

Напразните международни усилия

Грешката на международните посредници, които още от 1991-а година полагат усилия да спрат войната в разпадаща се Югославия е, че се опитват да посредничат между тежко въоръжените нападатели и почти беззащитните нападнати, сякаш това е конфликт между равностойни противници.

Последица от тази погрешна оценка бе изпращането на леко въоръжени сили на ООН (ЮНПРОФОР) за налагането на мир в район, в който вече се водеше война. Тези "сини каски" не само не успяха да наложат нито едно от безбройните "примирия" през следващите три години и половина, но и се провалиха тотално в защитената от ООН зона в Сребреница, когато сръбските части избиха над осем хиляди босненски мъже и момчета през август 1995-а година.

От Сребреница до Дейтън

Чак този геноцид и сръбските нападения срещу частите на ЮНПРОФОР доведоха дотам, че международната общност наложи подписването в края на 1995-а година на Дейтънския мирен договор и приемането на нова конституция. По силата на този договор Босна остана една държава, но състояща се от две етнически части - Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, разделена на 10 кантона, както и една специална административна зона. Така бе създадена една от най-сложните държавни структури в света, в която цари пълен хаос, що се отнася до работата на министерствата и техните компетенции.

Жители на Сараево бягат от снайперистите на армията на босненските сърби през декември 1994

Жители на Сараево бягат от снайперистите на армията на босненските сърби през декември 1994

За съблюдаването на мира следи Върховен представител, който е отговорен пред т.нар. Съвет за прилагане на мира, в който участват страните-гаранти на Дейтънския мир - редица европейски държави, включително Германия, както и САЩ и Русия.

Държава, която не функционира

Дейтън бе лош компромис, но все пак единственият, който бързо можа да сложи край на войната, отнела живота на над 100 хиляди и прокудила повече от два милиона души. Лидерите на босненските сърби интерпретираха мирното споразумение като своя победа и през следващите години техният президент Милорад Додик разшири властта си и превърна Република Сръбска в държава в босненската държава. Но нито Република Сръбска, нито останалата част от Босна се развиват в съответствие с очакванията на гражданите.

Днес ситуацията в малката страна от Западните Балкани с 3,2 милиона души население е следната: висока безработица, ниски заплати, застаряващо население. Продължителността на живота спада постоянно, а младите хора бягат в чужбина. В политиката продължават да доминират все същите бивши комунисти и националисти като Додик или босненско-хърватския политик Драган Чович, обвинявани от опозицията и от международни организации като "Трансперънси интернешънъл" в корупция, клиентелизъм и нарушаване на гражданските свободи и човешките права.

Ролята на Путинова Русия

Политиката на националистическите лидери се характеризира с агресивна реторика, постоянни обструкции на политическия процес и редовни заплахи за отцепване. От години сръбските националисти са подкрепяни от Путинова Русия, която по този начин се опитва да дестабилизира района, подкопавайки политиката на ЕС и САЩ на Западните Балкани.

Милорад Додик на среща с руския президент Путин в Сочи през септември 2018

Милорад Додик на среща с руския президент Путин в Сочи през септември 2018

Все пак е малко вероятно да се стигне до разпадане на мултиетническа Босна. Защото нейните управници живеят от чуждите субсидии, които поддържат жива многоетническата държава. Освен това е съмнително, че правителствата на Сърбия и Хърватия искат обединение със сърбите и хърватите в Босна, което би променило из основи вътрешнополитическите отношения в техните държави.

От какво се нуждае Босна?

Ако въпреки това сепаратистите в Босна се опитат да постигнат целите си със сила, тяхното въстание няма да продължи дълго: най-близката руска казарма е далеч, а в самата Босна има разположена част на НАТО, състояща се от хиляда войници, както и още хиляди други в съседните на Босна държави с изключение на Сърбия.

Босна по-скоро е заплашена от друго - агонията, започнала след края на войната да продължи до безкрай. За да не се случи това, е необходимо Върховният представител и Съветът за прилагане на мира да бъдат преобразувани в работещи институции, чийто мандат да включва и реформа на формулата от Дейтън. Това обаче е възможно само, ако Русия не участва, защото Москва очевидно не желае Босна да бъде функционираща, демократична и правова държава. Освен това Босна има нужда от ясна перспектива за членство в ЕС, както и от икономически помощи за повишаване на стандарта на живота на населението.

Демокрация, правова държава, благосъстояние и европейска интеграция - това са работещите инструменти срещу властта на силните групировки в посткомунистическите държави: Босна, Беларус или Русия.

 

Подобно съдържание