Борисов си отиде. Райков дойде. Цацаров остана. | Новини и анализи от България | DW | 13.03.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Борисов си отиде. Райков дойде. Цацаров остана.

Днес е десетият ден от смъртта на Пламен; трета седмица от оставката на Борисов; месец от началото на бунта. От вчера вече си имаме служебен кабинет. Но си нямаме кой да ни каже истината за живота ни, пише Еми Барух.

От малките хартийки, с които инкасаторите съобщават цената на тока, до големите хартии, с които журналистите обслужват плутокрацията, връзката напълно се изгуби. Трябваше да я направят българските просветители. Трябваше да кажат, че измамната картина на живота, която рисуваха тиражните медии, не позволи на хората да се ориентират в обществото, в което живеят, да направят правилния избор и да изберат достойните хора, които да ги ръководят. Трябваше да кажат, че връзката между сметката за тока и “фактурата за пропиления живот” (по Георги Господинов) не е просто във финансовия срив на конкретното домакинство, а в срива на доверие към цялостната система, в изчезването на усещането за справедливост, в липсата на порядъчност, в пропадането на всеобщо валидните норми за живот.

Пагубно

Не го казаха. Нито интелектуалците. Нито технократите, на които е възложено да управляват държавата до следващите избори. А трябваше. Защото именно разпадът на държавността, именно разрушаването на правовия ред е онова, което обедини хората от Варна, София, Пловдив, Бургас, Смолян, Кюстендил... И онова, което ще продължи да извежда хората на улицата. Отсъствието на убеждение за този най-пагубен резултат от управлението на Борисов е нещо като симптом за непоправимо отстъпление от демокрацията.

За да изпълни поетия ангажимент и да бъде “гарант за свободни и демократични избори”, екипът на Марин Райков трябва да даде ясен знак за своя възглед по отношение на разпада на независимия съд и разрушаването на правовия ред в България. Такива очаквания има и към президента, въпреки че той - при една предишна конфигурация на политическите сили и при сериозни съмнения за натиск - подписа с главоломна бързина указ за назначаването на Цацаров за главен прокурор на България, без диалог с Консултативния съвет, без диалог с гражданския съвет към ВСС, без вслушване в гласовете на правозащитници и организации, изразили готовност да участват конструктивно при взимането на решения, засягащи цялото българско общество. И без респект към изискването за морална състоятелност на човека, който на практика има неограничени възможности да влияе върху живота на хората.

Нещата, които Цацаров НЯМА да свърши

Sotir Zazarov neuer Generalstaatsanwalt Bulgarien

Той остана. Ще остане и след изборите.

И той го прави: Цацаров е нещо като трансмисия между вчерашния и утрешния Борисов. За краткото време от встъпването му в длъжност някогашният “най-добър окръжен съдия” (според бившия премиер) показа разнообразни възможности за селективно бездействие на прокуратурата. Показа смущаващо “красноречие, което лесно успява да скрие истината” (както ни напомни Лазар Груев), показа удобно подредена схема, която преследва едни и прикрива други.

Цацаров няма да разследва злоупотреба с власт по случая “Мишо Бирата”; няма да ни уведоми дали Борисов е изнесъл класифицирана информация и дали ни е излъгал от трибуната на парламента; няма да разпореди проверка след изявлението му, че може да заповяда на службите да образуват дела на всички; няма да разпореди разследване на едни чудовищни схеми на държавен рекет в сделка с два от най-тиражните български всекидневника.

Идват избори. След тях Райков ще си отиде. Цацаров ще остане. И ТИМ ще остане. А Борисов?

Вместо заключение

Днес е десетият ден от смъртта на Пламен Горанов; трета седмица от оставката на кабинета Борисов; месец от началото на протестите. Служебното правителство е съставено. Парламентът де факто е разпуснат. Нищо от исканията на протестиращите не е постигнато.

Автор: Е. Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама