Борисов и момчето с топката | Новини и анализи от България | DW | 27.01.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Борисов и момчето с топката

"Т`ва е едно момче, къде рита топката с мене бе, там от аерогарата... " Това изречение сигурно ви звучи познато... Какво означава то, отговаря ли на нормите на българския език и какъв е неговият политически контекст?

Какво казва, когато говори?

Какво казва, когато говори?

Йорданка Йорданова разговаря в тази връзка с културолога доц. д-р Александър Кьосев, преподавател в Софийския университет:

Поредицата със СРС-та в България продължава. Вестник "Галерия" разпространи три нови записа от разговори на директора на агенция "Митници" Ваньо Танов. Два от диалозите са между Танов и премиера Бойко Борисов, а един е с началника на митницата на софийското летище Павел Манченко. Темата и на трите разговора е назначение на митницата на Летище София. Дали записите са достоверни тепърва ще се проверява. Но не това е най-важното, казва културологът и преподавател в Софийския университет доц. д-р Александър Кьосев:

Мачизъм, съчетан с фамилиарност и инфантилност

Altes Telefon an zerstörter Wand

"Ало! Какво прайш, Танов?"

"Важното е, че стилът на Бойко Борисов е уцелен 1:1. Онзи, който може би е манипулирал записа, е знаел как говори Бойко Борисов по телефона. Той е знаел, че премиерът говори по един личен, адресиращ събеседника начин, който изисква непосредствено одобрение от него. В стилистиката на Бойко Борисов има една странна комбинация от симпатичен мачизъм, фамилиарност и инфантилност. Към всичко, което той казва, се прибавят едни такива словесни жестове, като че ли говори за нещо, което е "ей тука, на", което е осезаемо, видимо, известно на всички", анализира Кьосев.

В изречението, което дадохме за анализ на доц. д-р Кьосев, има и частица "бе". Трябва ли в нея да търсим някакво закодирано значение? Отговорът на А. Кьосев: "Това "бе" може да бъде преведено като "нали така", "сещаш ли се", "съгласен ли си", "нали мислиш като мен". Това е много симпатично, защото от една страна издава неувереност, някаква момчешка инфантилност, от друга страна е натиск: ти не можеш да мислиш различно от мен.

На събеседника не е оставено никакво пространство за каквото и да е различно мнение. Като добавим факта, че премиерът говори със свой подчинен, има двоен натиск. От една страна Бойко Борисов нарежда нещо на свой служител. От друга - по непосредствен начин иска онзи веднага и бързо да се съгласи с него. Това е характерно за целия стил на управление на Бойко Борисов."

Длъжен ли е обаче подчиненият да знае за кое момче става дума, за коя топка и коя аерогара? Разбира се, че не, казва Александър Кьосев. Ако събеседникът обаче попита за подробности, той би излязъл от интимния контакт, от фамилиарната атмосфера. Самото уточнение, че става дума за някого, с когото Борисов играе футбол, има ключово значение.

Boyko Borissov

"Благодарим много! Айде!"

Не забравяй, че моят приятел е и твой приятел...

"Той казва на своя подчинен - началника на митниците, че има един приятел и казва "моят приятел е и твой приятел". Тази форма на контакт не е никак симпатична. Без въобще да казвам, че това говори за някакви връзки с организираната престъпност или не, само ще кажа, че тази форма е известна отдавна. Тя е формата, с която италианският мафиот отива и иска нещо от някого.

Това показва, че формата на властови отношения е кланова. Тя е вътрешно фамилиарна, неразбираема за другите и заедно с това е топла, роднинска, приятелска. Българското общество гласува за Бойко Борисов, именно защото говори така. В този смисъл не виждам никакви сътресения за самото общество в морален план", казва Александър Кьосев. Според него СРС-тата всъщност не казват нищо ново. В крайна сметка става дума за едно обикновено ходатайство. "Ако ходатайствата по някакъв начин бяха същественият проблем на това общество, то щеше да е цъфнало и вързало", заключава Александър Кьосев.

Редакцията препоръчва