Борисов и ″къщата в Барселона″: има ли нещо? | Новини и анализи от България | DW | 24.02.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Борисов и "къщата в Барселона": има ли нещо?

Публикацията на каталунския "Периодико" за Борисов и митичната къща в Барселона удари в България като гръм. Но тъй като основните моменти в този сюжет са отдавна известни, няма как да не се запитаме: защо точно сега?

Коментар от Емилия Милчева:

Къса или дълга сянка хвърля “къщата в Барселона” върху рейтинга на премиера Бойко Борисов? Зависи как ще приключи проверката, която извършват прокуратура и полиция в Барселона по сигнал на сдружение БОЕЦ за евентуална връзка на Борисов с “международна схема за пране на пари”.

Миналата седмица с публикация по темата излезе каталунското издание “Периодико”. Засега авторитетните чуждестранни медии се въздържат да препубликуват новината - като изключим руската агенция ТАСС, няколко вестника в Испания и няколко малки сайта, тя не произведе шума, който се очаква след ключови думи като “премиер, пране на пари, офшорка, къща, порше, миска”. В българските медии обаче публикацията на “Периодико” удари като гръм, макар единствената новина в нея да е сигналът и започналата проверка в Каталуня. Коментарите по темата се разделиха в две посоки - от “Оставка!” до “Руска хибридна атака!”. Самият Борисов пък, който през уикенда беше на традиционна обиколка с джип и министри, съвсем категорично заяви, че няма къща в Барселона, че някой иска да го омаскари и че “като пишат тия глупости, няма да ме спрат”. И пак използва една шегичка, която пуска от 2012 насам, упорствайки, че е от “Братя Карамазови” на Достоевски: “Той ли беше откраднал шуба, или неговата шуба бяха откраднали. Имаше нещо за тоя човек…”.

Редакцията препоръчва

Нещо ново?

И все пак: "гърмежът”, предизвикан от трите страници текст в един ляв каталунски вестник, не стресна особено аудиторията. Причините за това са няколко. Основните факти бяха отдавна известни - към тях “Периодико” добавя едно порше и един бутик. През 2019 година, в разгара на кампанията за евровота, почти същите информации бяха съобщени и в сигнала на Елена Йончева, тогава депутат от БСП, а сега член на Европейския парламент. Малко преди разкритията ѝ, президентът Румен Радев на два пъти настоя да се задълбочат разследванията за офшорни сметки, имоти и фирми на политици, които действат в България и зад граница чрез подставени лица.

Тогава Йончева обяви публично, а впоследствие информира и прокуратурата за дружеството EMA BGS SL, регистрирано на адреса на къщата в Барселона. Негови управители били Борислава Йовчева (бивша „Мис Бикини") и нейният баща Георги Йовчев. Дружеството получавало средства от кипърска офшорка, чийто истински притежател бил собственикът на тенис клуб “Банкя” Иван Саздов.

“Периодико” добавя нови детайли към този сюжет. Според публикацията на каталунското издание, фирмата EMA BGS SL е собственик на луксозен бутик за дрехи в престижен квартал на Барселона, за което е получила 2,3 млн. евро от кипърска офшорка. Къщата с басейна била купена за 3 милиона евро през 2013 година на името на друга фирма - Numin Invest S.L., като в нея живеели майката и бащата на Борислава Йовчева, самата тя и детето ѝ, родено през 2012 година. (Бизнесменът Александър Чаушев отново заяви, че къщата е негова, а Йовчева е живеела там под наем.) “Периодико” информира освен това, че се “проверява внимателно евентуална връзка между Борисов и Йовчева”. Самият той избягва отговор на въпроса дали я познава.

Българското общество разбра за “къщата в Барселона” още преди разкритията на Елена Йончева - чу за нея в едни записи от поредицата “Двете каки”. "Така е, ся, има една, на която ѝ купи къща в Барцелона за милион и половина евро”, гласеше репликата, с която известната към онзи момент съдийка Владимира Янева освети скандала. Когато през 2011 оглави Софийския градски съд, Янева беше известна като “семейната приятелка” на тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов.

Записите определено всяха смут. И въпреки това ГЕРБ начело с Борисов продължиха да печелят избори, а българските правораздавателни органи не реагираха на “Двете каки” - Висшият съдебен съвет не откри нарушения на Етичния кодекс и заключи, че записите са манипулирани. Не срещнаха отзивчивост и призивите на Йончева главният прокурор да провери произхода на парите за “къщата в Барселона”. Самата Йончева е с обвинение за пране на пари от фалиралата КТБ. БОЕЦ също са подозирани за връзки с избягалия в Белград мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев.

Произходът на парите

Миналото на Борисов, който е в политиката от 2001 година, а преди това е развивал охранителен бизнес, е добре известно на службите - и на изток, и на запад. Радослав Иванов, наречен преди време от Борисов “брат’чедът Ради”, се води собственик на бившия бизнес на премиера, включително и на „ИПОН". Каквито и средства да е спечелил от частния си бизнес, в декларациите, които по-късно станаха задължителни за лицата, заемащи висши публични длъжности, Бойко Борисов обявява само незначителни суми. През юли например за първи път от години декларира банков депозит от 190 000 лева. Според данните от декларациите, министърът на туризма Николина Ангелкова очевидно е по-заможна от него.

Пред “Периодико” каталунската полиция казва, че не може да се проследи произходът на вложените в бутика 2,3 милиона евро. Но българските власти могат да изискат и получат информация от Кипър по линия на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, както и по линия на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. За целта обаче е необходимо основание - разследване или данъчно производство, за чиито нужди да е необходима информацията. НАП може и да разполагат вече с информация, след като миналата година обявиха, че ще получат данни от над 90 държави за български граждани с доходи и банкови авоари в данъчни убежища. Конвенцията също така дава възможност за автоматичен обмен на данни един път годишно. Какво ще направят българските институции, тепърва ще се разбере.

Защо сега?

Прави впечатление, че Борисов е атакуван с изнесен “навън” скандал в една твърде важна за България година. Предстои да приключат два процеса, които ще превърнат най-бедната страна-членка на ЕС в неразделна част от Общността - наесен се очаква да потекат първите количества природен газ по интерконектора с Гърция, очаква се и България да влезе в чакалнята за еврото. Газовата връзка с Гърция задвижва същинската енергийна диверсификация на България, а пътят към еврото - същинската европейска интеграция на страната. Казано накратко: за Кремъл вече ще е по-трудно да придърпва София в орбитата си. Търговските отношения, в които доминираше огромният внос от Русия, вече се променят. За 2019 година руският внос отбеляза спад от 37%, а ако България наистина се договори за по-ниски цени на доставяния руски газ и купува по-големи количества неруски енергийни суровини, това намаление ще стане още по-осезаемо.

В първия си коментар относно публикацията на “Периодико” премиерът Борисов намекна за два източника на атаката - Румен Радев и Москва: “Да си проведат разследването, но съм почти сигурен, че идва от изток и съм се хванал за няколко рубли на бас”. Затова да обобщим: скандалът няма да събори Борисов, но със сигурност ще навреди на рейтинга му, особено ако се стигне до предсрочни парламентарни избори. Президентът Радев, известен с благоразположението си към Кремъл, говори за тях от година. А тези дни втвърди тона още повече, заявявайки следното: "Драмата на г-н Борисов е, че осъзнава факта, че този път номерът с пречистване чрез подаване на оставка най-вероятно няма да мине, защото го чака служебен кабинет, който е не по-малко опасен от ежедневната деградация на управлението”. Дали Радев не плаши с ревизия на стореното от кабинета? Един негов служебен кабинет вече опита, но не успя да наложи “своя” победител в конкурса за бойни самолети. Сега може да предприеме опит да забави започналите процеси, като обяви ревизията им.

Подобно съдържание

Реклама