Борислава, която не може да гледа безучастно мъката на едно дете | Новини и анализи от Европа | DW | 10.12.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Борислава, която не може да гледа безучастно мъката на едно дете

Борислава живее от години в Германия, където работи като хигиенистка. Попада случайно на наш филм за мъката на едно турско дете. И веднага се свързва с нас, защото на всяка цена иска да помогне. Тя подкрепя и други деца.

Борислава Иванова

Борислава Иванова

Телефонът в Българската редакция на Дойче Веле звъни за пореден път. Обажда ни се Борислава Иванова, която случайно попаднала на наш видеорепортаж от Истанбул. В него разказваме историята на 14-годишния Месут, който работи от 7-годишен, за да подсигури прехраната на семейството си. На Борислава ѝ е трудно да говори, защото все още е твърде разчувствана от видяното. Но успява да ни каже, че на всяка цена иска да помогне.

"До края на видеото не ми стигаше въздух"

Свързваме я с нашия колега Тунча Огретен, който е автор на репортажа. Двамата се уговарят Борислава да събере помощи за Месут и малкия му брат и да ги изпрати на Тунча, а той да ги предаде на двете деца.

Вижте видеото 05:29

“Работя от 7-годишен“: турските деца без детство

Борислава открива филма за Месут на нашата страница във Фейсбук. "До края на видеото не ми стигаше въздух", казва ни тя. Жената и преди е помагала на деца в нужда: организирала е изпращане на вещи от първа необходимост за приюта на отец Иван в Якимово. И този път "посредник" е Фейсбук: Борислава попада на постинг на българин, живеещ във Франкфурт, който предлага да се изпратят помощи за децата в Якимово. "Веднага се съгласих - та нали става дума за деца. И това момче ме потърси. Казах, че съм съгласна, ако всичко е прозрачно. Разбрахме се за колко деца говорим. И започнахме да събираме - но не пари, а дрехи", разказва Борислава. "Само за една седмица се включиха между 20 и 30 български семейства и съм благодарна на Господ, че имам такива приятели. Ние сме приятели тук, помагаме си. Намерихме и наш шофьор на бус, който пътува всяка седмица. И той се съгласи срещу една много символична сума да достави събраните от нас помощи."

Бусът с помощите за приюта на отец Иван

Бусът с помощите за приюта на отец Иван

Самата Борислава живее от десет години в Германия, където работи в сферата на почистването. Работила е в търговски центрове, в банки, но най-вече в училища.

„Свикнала съм да работя между хората, между децата. Аз много обичам децата. Моята любов към децата е още по-изострена от това, че се наложи през първите осем години от пребиваването ми в Германия да оставя децата си в България при баба им. Много съм ѝ благодарна", споделя Борислава. За нея самата тези години са много тежки: "Във всяко чуждо дете виждах собствените си деца".

Казва, че е всичко друго, но не и богата. Децата ѝ обаче са задоволени, разглезени дори, разказва ни Борислава. Трогват я историите на други деца, които нямат тези възможности. Самата тя е била едно такова дете. "Родена съм в село Ставерци, Плевенско. И съм израснала в бедно семейство. Спомням си как много исках една дънкова поличка, която струваше 7 лева. Но родителите ми не можеха да ми я купят. Затова мога да вляза в положението на бедното момче от Истанбул. Искам да му помогна не защото съм богата, а защото мисълта, че не може да си купи дори чипс и кола, ме убива", казва Борислава. Жената вече е събрала подаръци за Месут. Няколко семейства са обещали помощ, а приятели на Борислава са купили суитшърти и анцузи. Тя също е приготвила обувки и дрехи.

Част от дрехите, които Борислава е заделила за Месут и брат му

Част от дрехите, които Борислава е заделила за Месут и брат му

Търсят се още добри хора

Борислава търси още добри хора, които да се включат в инициативата. А най-сериозното предизвикателство е как нещата да стигнат до Истанбул. "Моята приятелка донесе сладкишчета, дъвки, шоколадчета. Но задължително искам да купим на децата кола и чипс. Иска ми се и натурални сокове да им пратим. Момчето, което плати превоза за Якимово, сега ми даде 30 евро за Месут - за да му купя нещо с тях или да ги дам за превоза до Истанбул. Но превозът струва много пари", казва Борислава. Затова жената се надява, че още хора ще се включат в организираната от нея акция. "Една птичка пролет не прави, но всички заедно можем да я направим."

Борислава ще продължи да помага и занапред: "Не искам да ставам известна и да ме показват. Съгласих се да ви дам името си само защото искам да помогнем на тези деца в Истанбул. Но искам да помогнем не само на тези, а и на много други деца. Те са нашето бъдеще. Това трябва да завещаем на децата си - примера да бъдат човеци."

Ако искате да се включите в акцията на Борислава, пишете ни на адрес bulgaria@dw.com или на страницата ни във Фейсбук.

Редакцията препоръчва

Аудио и видео по темата

Реклама