Бомбите на Ким | Новини и анализи по международни теми | DW | 15.04.2013

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Бомбите на Ким

Не 3, а 23 - такива са предположенията за количеството ядрени бойни глави, с които разполага Северна Корея. Eксперти твърдят, че досегашните преценки за броя на севернокорейските бомби са силно занижени.

Напоследък не минава и ден без поредната бомбена заплаха от страна на Северна Корея. И вероятно така ще продължи - военните фантазии на севернокорейското ръководство очевидно нямат граници и са окупирали изцяло вниманието на медиите. Което не може да се каже за севернокорейската ядрена програма - данните за нея са доста оскъдни. По информация на списание "Шпигел", Северна Корея разполагала с плутоний за осем бойни глави. Експертът Дейвид Олбрайт обаче твърди, че още през 2011-та Северна Корея е разполагала с достатъчно материал за 12 до 23 ядрени бойни глави, като горната граница е по всяка вероятност по-близо до истината.

Проблемите със севернокорейската ядрена програма, която се "ражда" още през 1965 година, започват през 80-те години, когато сателитното разузнаване на САЩ регистрира необичайна дейност в района на реактора в Йонгбион. Северна Корея, която през 1985-та подписва Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а през 1992-ра сключва споразумение с Южна Корея, съгласно което Корейският полуостров е обявен за безядрена зона, очевидно е на път да наруши договореностите. Страната отказва да допусне инспекция на ядрените си съоръжения и през 1993-та обявява намерението да сложи край на участието си в Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

Години на агония

Atomtests in Nordkorea

Каква е истината за ядрения потенциал на Северна Корея?

Съединените щати и съседните на Северна Корея държави са силно обезпокоени. Вашингтон реагира, прибягвайки до моркова и тоягата - от една страна демонстрира готовност за преговори, от друга "допуска" да се разчуе за плановете му да бомбардира севернокорейския реактор.

Стратегията има успех - през есента на 1994-та САЩ и Северна Корея сключват споразумение, с което добивът на плутоний в комунистическата държава се замразява, а Съединените щати се ангажират с обемни доставки на нефт и с участие в строителството на втори ядрен реактор с лека вода. Всички са доволни, но споразумението има един принципен дефект - то важи само за плутония, никъде не се говори за обогатен уран. Нищо чудно тогава, че в края на 90-те години зачестяват индикациите, че Северна Корея работи по инсталация за обогатяване на уран. Американците се чувстват измамени и през 2002-ра се отказват от споразумението. Северна Корея от своя страна пък заявява, че отново ще пусне в експлоатация своя плутониев реактор. Инспекторите на МААЕ са принудени да напуснат страната, а през януари 2003-та Северна Корея се оттегля от Договора за неразпространение на ядрените оръжия.

През октомври 2006-та Северна Корея тества една бойна глава с плутоний и макар изпитанието определено да не е пълен успех, то все пак маркира края на мечтата за свободен от ядрени оръжия Корейски полуостров. Паралелно с напредъка в ядрената сфера обаче икономическото положение в Северна Корея рязко се влошава и участниците в течащите от 2003-та безрезултатни шестстранни преговори по севернокорейската ядрена програма виждат повод да се активизират. През февруари 2007-ма е сключено принципно споразумение, съгласно което Северна Корея се задължава да спре реактора и преработващите установки в Йонгбион и да допусне отново инспектори на МААЕ. САЩ, Русия, Китай, Япония и Южна Корея от своя страна се задължават да предоставят незабавно 50 000 тона нефт.

Догадки и истини

Atomtests in Nordkorea

Страх в съседна Южна Корея

Принципното споразумение обаче така и не се превръща в обвързващ договор. Основна причина за дългогодишната агония на шестстранните преговори е отказът на Северна Корея да предостави достоверни данни за своята ядрена програма. Към това се добавят извънредно двусмислените сведения за плутониевата програма, респективно - за броя на наличните бойни глави. През 2002-ра ЦРУ потвърждава, че Северна Корея разполага с програма за изработката на уранови бомби. Което не предизвиква никаква изненада нито у Русия, нито у Китай - и двете държави са наясно с това обстоятелство.

Две години по-късно - през 2004-та, известният пакистански учен Абдул Кадир Хан признава, че на Северна Корея са били предоставяни ядрени секрети и центрофуги за обогатяване на уран. Това се потвърждава и в мемоарите на бившия пакистански президент Первез Мушараф, публикувани през 2006-та. Така или иначе броят на центрофугите, с които разполага Северна Корея, си остава неясен. Германското външно разузнаване предполага, че най-късно през 2005-та техният брой е бил между 2 000 и 3 000 - т.е. достатъчно за производството на материал за по две бойни глави годишно. Казано накратко: колкото и неясни да са истинските цифри, ядреният потенциал на Северна Корея определено е значително по-голям от това, което се е предполагало до момента.

АГ, ДПА, ВО, ХР, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва